Защо е по-добре да получаваме витамин А чрез преобразуване на каротините в растителните храни, отколкото да си го доставяте направо от животинските храни или хранителните добавки?

1.Антиоксидантни свойства на каротините

Около 40% от каротините, които приемате с храната се преобразуват във витамин А в черния ви дроб и тънкото черво, когато се нуждаете от тях. Останалото количество действа като мощни антиоксиданти. Бета-каротинът е особено добър в неутрализирането на едновалентния кислород-тип свободен радикал, който причинява рак и други здравословни проблеми. Алфа-каротинът е дори още по-добър антиоксидант-той е десет пъти по-мощен при прочистването на свободните радикали.

2.Безопасността на каротините.

Големите дози от добавки с витамин А могат да бъдат токсични, а някои хора получават симптом за предозиране  дори при невисоки дози. Вашият организъм преобразува каротините от растителните продукти във витамин А, само когато се нуждаете от него, така, че е почти невъможно да го предозирате. Също така бета-каротинът не е токсичен, дори ако натрупате огромни количества от него в мастната си тъкан-можете да пожълтеете, но няма да си навредите.

3.Ползата за здравето от плодовете и зеленчуците.

Каротините се съдържат в почти всички плодове и зеленчуци. Пет порции дневно, ще ви доставят всичкия витамин А, от който се нуждаете, заедно с изобилие от други витамини, минерали, антиоксиданти и фибри. Така се спасявате и от допълнителните калории и холестерол, които се съдържат в животниските продукти с преобразуван витамин А, като в говеждия дроб, да не говорим за гадния му вкус.
Източник:
psoriasiss.alle.bg

 Как да си набавяме витамин А?

След откриването на Витамин А, изследователите смятали, че единствения начин за набавянето на този витамин е да се ядат животински продукти като яйца или черен дроб, които съдържат ретиноиди или преобразуван Витамин А. Организмът ви може да използва този витамин А веднага след като го изяде.

Витамин А в животинските храни, като яйчен жълтък е преобразуван в смисъл, че човешкият организъм може да го използва веднага. Има три вида преобразуван витамин А:ретинол, ренитидин и реноева киселина. Имената насочват към ретината-светлочувствителния слой на клетките в дъното на очите.

През 1928г. изследователите са открили и друг начин за набавяне на витамин А, чрез растителните храни, които съдържат каротини-оранжеви, червени и жълти на цвят вещества, които дават цвета на растителните суровини. Най-голямо значение от каротините в растителните храни има бета-каротинът. Човешкият организъм лесно превръща бета-каротинът във витамин А в тънкото черво, кадето специални ензими разграждат бета-каротина на половина, за да получат  две молекули витамин А.

Каротините са естествени пигменти в червен, оранжев и жълт цвят, каквито имат растителните продукти като пъпеш, моркови домати и др. Каротини се съдържат още в картофите и тъмнозелените листни зеленчуци. Тъй като човешкия организъм трябва да преобразува бета-каротинаите във витамин А, преди да ги използва, те понякога се наричат прекурсори (в смисъл, че са предхождащи)на витамин А или провитамин А.

Когато не се нуждаете от витамин А, но ядете храни, съдържащи бета- каротин, вие не превръщате бета-каротина във витамин А. Вместо това, голяма част от него циркулира в кръвта ви и навлиза в клетките, останалото количество се складира в мастната ви тъкан. И в момента, когато изпитате нужда от витамин А, вашият черен дроб бързо преобразува складираните бета-каротини.

Каротините са малка група от растителни вещества в много по-голямата фамилия на каротиноидите. Двата най-важни каротина, които се преобразуват във витам А са : алфа –каротин и бета-каротин. Тези два каротина си приличат, но бета-каротинът се съдържа  в по-големи количества в храните, така, че си доставяте много повече витамин А предимно от бета-каротина от растителните продукти.
Източник

 Витамин А е първият открит витамин през 1913г. но неговата важност е била добре позната и на древните гърци. Хипократ-бащата на съвременната медицина е съветвал пациентите си с намалено зрение да ядат говежди дроб. Когато го правили те започвали да виждат много по-добре, особено нощем. Хипократ не знаел защо черния дроб на животното е помагал, но днес е ясно, че животинския черен дроб е богат източник на Витамин А, за това и очите ни се нуждаят от този витамин за да виждат по ясно, особено нощем.

Днес имаме доста повече познания от Хипократ за важността на Витамин А в доста широк спектър жизнени функции-от запазване гладкостта на кожата до предпазване от рак. Наясно сме също, че витамин А е само половината от историята. Изследователите са възхитени от каротините-природните растителни форми на Витамин А. Човешкият организъм преобразува някои от каротините в растителните продукти във Витамин А и го използва в борбата със свободните радикали, които могат да причинят рак, сърдечни болести и други заболявания.

Защо е необходим Витамин А?

Когато е бил открит Витамин А е бил наречен противоинфекциозен агент.

1.За да се защитите от инфекции и болести, Витамин А ви помага да поставите здрава бариера пред инфекциите. Как го прави? Като помага на епителните клетки-клетките от които е изградена кожата ви, и които настилат лигавицата на очите, устата, носа, гърлото, белите дробове, храносмилателния канал и пикочните пътища-да растат и да се възстановяват. Тези тъкани изграждат тялото ви отвън и отвътре, предпазват ви от преминаващите през тях вещества.  Без Витамин А, тези клетки се свиват и изсъхват и е повече от вероятно да не изпълняват предпазната си функция. Когато това се случи, микроорганизмите с лекота преминават в тялото ви. Дори организмът ви да има достатъчно количество Витамин А,  тези нахални натрапници понякога преодоляват външната ви защита. Когато това се случи, Витамин А подпомага имунната ви система да се справи с тях.

2.Витамин А е незаменим за очите. Децата и юношите се нуждаят от Витамин А, за да растат и да имат здрави кости. Дори и пораснал, вашият организъм непрекъснато заменя старите и увредени клетки с нови. Витамин А е необходим за да произвежда здрави клетки за замяна и да имате  здрави кости и зъби.

Източник:
psoriasiss.alle.bg

 Хората обикновено  смятат мислите за нещо маловажно, даже като даденост или въобще не им обръщат внимание-за това и в повечето случаи ги приемат с лекота.

А от приемането на натрапчивите, негативни, неправилните мисли се ражда всяко безпокойство, всяко зло-както за нас, така и за нашите близки. Животът ни днес е изцяло продукт на нашите мисли вчера.

Нашите действия, са обусловени от нашите мисли. Как се чувстваме-изцяло зависи от това как мислим, на кои мисли даваме превес.

Нашите мисли са нашия двигател, те са зараждаща сила на нашите действия, които от своя страна определят начина ни на живот, емоционалното и психическото ни здраве.

Мислите за любов, обич, просперитет, успех, признателност, удовлетвореност ни зареждат с енергия, карат ни да се чувстваме добре, пораждат в нас мотивация за по-добър живот и развитие.

Положителните мисли ни зареждат позитивно-с усещане за бодрост, радост и удовлетвореност от живота.

Има една друга група мисли, обаче, които не са така благосклонни към нас. Това са т.нар. натрапчиви мисли-причинителите на всяко зло, виновниците за 90% от психичните заболявания, стрес и емоционален дискомфорт.

Натрапчивите мисли ни пречат да погледнем трезво на ситуацията, да правим планове и да вярваме в тяхното осъществяване. Заради тях на нас ни е трудно да се съсредоточим и да намерим сили за преодоляване на проблема, тези мисли водят до изтощение и отчаяние, като в някои случаи довеждат хората до прага на живота-самоубийство.

Никой не харесва натрапниците, но те продължават да се натрапват, докато някой не им се опълчи със сила и авторитет-с което ги изгонва завинаги-няма ги натрапниците. Същото е и с  натрапчивите мисли-никой не ги обича, никой не ги е канил, но те се натрапват, присъстват в нашия мисловен живот, причинявайки ни страдание-докато не им се опълчим и не ги прогоним за винаги. Добре е отвреме на време, даже бих казала здравословно е  да си правим чистка на мислите, и с голямата метла-всички натрапници вънJ

Видове натрапчиви мисли:

1.       -Страх от загуба на контрол и нараняване на хората около теб.

2.       -Страх от замърсяване и заразяване

3.       -Натрапчиви съмнения-дали са изключени електрическите уреди, дали е заключена външната врата, дали не е направено нещо неправилно...

4.       -Натрапчива потребност от чистота, подреденост , симетрия.

5.       -Натрапчива мисъл за смърт на близък човек.

6.       -Мисълта, че някой или нещо ще ви навреди на вас или вашите близки.

7.       -Съмнение или чувството , че всичко трябва да е наред.

8.       -Притеснение да не забравиш нещо.

9.       -Страх да не изгубиш дадена вещ.

10.    - Невъзможност да решиш дали да запазиш или да изхварлиш даден предмет или материал.

11.   -Страх от предизвикване на инцидент-пожар, кражба.

12.   -Опасения от произнасяне на обиди.

13.   -Прекалена загриженост за това кое е правилно и кое не е .

14.   -Страх, че ще се побъркаш.

15.   -Често срещаното в българската народопсихология “ какво ще кажат хората ?”

16.   ......списъка може да продължи

 

 

 1.Телчарка горчива-Polygala amara L.сем. Телчаркови-Pflygalaceae-външно-за налагане при рани и екземи.
2.Теснолист живовлек-Plantago lanceolata L.сем.Жиловлекови-Plantaginaceae-външно за налагане при рани и екземи.
3.Трицветна теменуга, дива любика, кокорче, любичица, шарена теменуга-Viola tricolor L.сем. Теменугови-Violaceae-външно-при екземи скрофули, акне, импетиго.
4.Хвойна обикновена, смрика,боровица, клека-Juniperus communis L.сем. Кипарисови-Cupressaceae-външно-“плодовете” за бани при екземи.
5.Хвощ полски, прешлица, конска опашка-Equisetum arvense L.сем. Хвощови-Equisetaceae-външно-лапи при екземи,  за бани и промивки при труднозарастващи рани.
6.Цариче, самодивски ягоди, слезовка, обикновено шапиче-Alchemilla vulgaris L.Сем. Розоцветни-Rosaceae-външно-компреси и лапи при циреи и гнойни рани.
7.Чер бъз, свирчовина-Sambucus nigra L.сем. Бъзови-Caprifoliaceae-външно-настойка от листата при кожни заболявания.
8.Чер оман, зарасличе, чер корен-Symphytum officinalis L.сем. Грапаволистни-Borraginaceae-външно-лапи при циреи.
9.Червен кантарион, трескавиче-Erythraea centaurium Pers.семТинтявови-Gentianaceae-външно-настойка на стръковите в зехтин 1:10(20 дена) за мазане при изгорено и гнойни рани.
10.Червено кучешко грозде, разводник-Solanum dulcamara L.сем. Картофови-Solanaceae-външно-счукана прясна билка, кисната 20 дена в зехтин 1:10 за мазане при при рани и циреи,  като лапа при псориазис.
11.Червено подъбиче-, горчива чубрица, количав бурен-Teucrium chamaedrus L.сем. Устоцветни-Labiatae-външно-бани при циреи.
12.Чобанка, лопуш, репух-Petasites officinalis Monh.сем. Сложноцветни-Compositae-външно-пресни листа за налагане при рани и циреи.
13.Чувен, дива лобода, див спанак, влашки спанак-Chenopodium bonus-kenricus L.сем. Лободови-Chenopodiaceae-външно за бани при рани и циреи.
14.Ясен планински, чер ясен, женски ясен-Fraxinus excelsior L.сем. Малинови-Oleaceae-външно-лапи при циреи и рани.
15.Индрише, слезен, стамболски здравец-Pelargonium roseum  Willd.сем. Здравецови-Geraniaceae-външно за налагане при гнойни рани.
16.Розмарин, бабин косъм-Rosmarinus officinalis L.сем. Устоцветни-Labiatae-външно-отвара с оцет-1:10 против падане на косата, трудно зарастващи рани, компреси-при циреи.
17.Сарсапарила-Smilax officinalis H.B.K.сем. Кремови-Lilaceae-вътрешно-екземи, кожни болести, псориазис, скрофулоза, младежки пъпки. Една супена лъжица от билката се вари в половин литър вода-10минути. Пие се по една винена чаша преди ядене три пъти дневно.
Източник

 1.Магарешки трън, магарешки бодил, гингер-Onopordon acanthium L.сем. Сложноцветни-Compositae-външно-сок от пресни листа, при рани, кожен рак, циреи, скрофули, а цветните кошнички и листата-за бани при кожни обриви.
2.Мащерка, бабина душица, воленка, овчарска мерудия, овчарски босилек-Thimus sp.div.сем. Устоцветни-Labiatae-външно-лапи при циреи, рани , изгаряния.
3.Медуница лечебна, меча пита, маремичи, проклетийски бурен-Pulmonaria officinalis L.сем. Грапаволистни-Borraginaceae-външно-за промивки на рани и екземи.
4.Мента културна, джоджен, нане, гюзюм-Mentha piperita L.сем. Устоцветни-Labiatae-външно за компреси при кожни възпаления.
5.Метличина обикновена, синчец, горка-Centaurea cyanus L.сем. Сложноцветни-Compositae-външно за лапи при кожни обриви и рани.
6.Мехунка, добриче, лазарово цвете, цървеница,червени бобонки, червено биле, горчиливи пиперки-Physalis alkekengi L.сем. Картофови-Solanaceae-външно-плодове-изгорени и смесени с прясно масло се използват при лишеи и кожни обриви.
7.Мъжка папрат, противоглистна папрат-Nephrodium filix-mas(L)Rich.сем. Многоножкови-Polypodiceae-външно за бани при кожни обриви.
8.Невен-Calendula officinalis L.сем. Сложноцветни-Compositae-външно-в зехтин 1:10(20 дена) за мазане на труднозарастващи рани, кожна туберкулоза, рак на кожата, възпаление на лимфните възли.
9.Орех-Juglans regia L.сем Орехови-Juglandaceae-външно-листата на ореха при екземи, кожна туберкулоза, различни кожни болести.
10.Офика, самодивско дърво, калина, меко дърво-Sorbus aucuparia L.сем. Розоцветни-Rosaceae-външно-млади клонки при кожна туберкулоза, листата при кожни обриви и екземи.
11.Очебилец-лечебен, бутурак, планински очебилец-Potentilla tormentilla Neck.сем. Розоцветни-Rosaceae-външно в зехтин 1:10-20 дена при напукана кожа на ръцете и краката.
12.Пача трева обикновена, кокоша трева,червенка-Polygonum aviculare L.сем.Лападови-Polygonaceae-външно-лапи при рани.
13.Пелин-обикновен, бял пелин-Artemisia absinthium L.сем. Сложноцветни-Compositae-външно-лапи при червен вятър, ревматизъм екземи.
14.Пипериче водно, воден пипер, лютивче-Poligamum hydropiper  L.сем. Лападови-Polygonaceae-външно-лапи при гангрени, рани, хемороиди.
15.Пирей пълзящ, пир-Agropyrum repens L.сем. Житни-Gramineae-лапи при кожни обриви и отоци.
16. Подбел, марта-Tussilago farfara L.сем. Сложноцветни-Compositae-външно-лапи при циреи, рани, изгорено.
17.Поветица обикновена, слачец-Convolvulus arvensis L.сем. Поветицови-Convolvulaceae-за лапи при скрофули и кожен рак.
18.Повет, бяла лоза-Clematis vitalba L.сем.Лютикови-Ranunculaceae-външно-бани при краста, циреи и гнойни рани.
19.Потайниче, страшниче-Anemone hepatica L.сем. Лютикови-Runanculaceae-външно- за бани при кожни заболявания.
20.Пресечка, камилски трън, бенедектински трън-Cnicus benedictus L.сем. Сложноцветни-Compositae-Външно при рани, циреи, рак и отоци.  Стръкове накиснати в бяло вино-10 дни в съотношение1:50 против скрофули.
21.Пчелник обикновен-Marribium vulgare L.сем. Устноцветни-Labiatae-външно-счукани пресни стръкове при кожни обриви, скрофули, гнойни рани.
22.Ракита, червена върба-Salix purpurea L.сем.Върбови-Salicacea-външно-кората стрита на прах за посипване на гнойни рани и гангрена.
23.Репей, лопуш, чичек, бутрак-Arctium Lara L.сем. Сложноцветни-Compositae-външно-лапи при циреи, рани,  накиснат в зехтин 1:10-20 дена при косопад.
24.Решетка безстъблена,вилино сито, дива зелка, шереметка, трънова гулия-Carlina acanthifolia All.сем.Сложноцветни-Compositae-външно-при кожни обриви и пъпки, бани-при лишеи.
25.Риган, балкански чай, черновръхче-Origanum vulgare L.сем. Устоцветни-Labiatae-външно-за бани при обриви и лишеи и за дезинфектиращи лапи при рани.
26.Роза маслодайна, трендафил-Rosa galica L.сем. Розоцветни-Rosaceae-външно при всички видове кожни заболявания.
27.Росопас лечебен, нерадиче, шефтериче-Fumaria officinalis L.сем. Макови-Papaveraceae-външно-при лишеи, краста,скрофули.
28.Ружа лечебна, бяла ружа, бял слез-Althaea officinalis L. Сем. Слезови-Malvaceae-външно за налагане при циреи и рани.
29. Салеп, ливадар, перуника-Orchis maculata L.сем. Слепови-външно- за налагане при циреи и рани.
30.Сапунче лечебно, белонога, пенявец-Saponaria officinalis.L.сем. Карамфилови-Caryophyllaceae-външно при кожни обриви.
31.Синя жлъчка, бърдоква, свинок, синя млечка-Cichorium inthybus L.сем. Сложноцметни-Compositae-външно-лапи при кожни обриви.
32.Синя тинтява, горчивка, прострел, свещилник-Gentiana cruciata L.сем. Тинтявови-Gentianaceae-външно-за лапи при циреи, труднозарастващи рани, изгаряния. Настойка на прясна билка в ракия 1:10 се използва при труднозарастващи рани и циреи.
33.Сладник, женско биле, сладка папура, сладък корен, сладица-Glycyrrhiza gabra L.сем. Бобови-Leguminosae-ускорява процеса на зарастване на рани(епителизиращо действие).
34.Слез горски, камиляк, камбулеш-Malva silvestris L.сем. Слезови-Malvaceae-външно-промивки и лапи при рани.
35.Смрадлика, тетра, кукуч-Cotinus coggygria Scop.сем. Смрадликови-Anacardiaceae-външно-лапи при рани, циреи, компреси при младежки пъпки.

Източник

 1.Арника-Arnica montana L. Семейство Сложноцветни-Compositae- външно-за компреси при рани, циреи, изгаряния, при ударено
2.Бряст, полски бряст-Ulmus minor Mill.( U.campestris L. P.p.)-сем. Брястови-Ulmaceae-използва се външно за компреси, при гнойни рани, сухи лишеи, лапи-при циреи.
3.Бял бор, червен бор, белок-Pinus silvestris L.-сем. Борови-Pinaceae-използват се боровите връхчета външно при екземи, лишеи обриви по главата и тялото.
4.Бял оман, чернокос оман-Inula helenium L.сем. Сложноцветни-Compositae-външно 1:10 в зехтин при копривна треска и краста.
5.Бял равнец-Achillea millefolium L.сем.Сложноцветни-Compositae-външно 1:10 в зехтин при рани от изгаряне.
6.Бяла бреза-Betula pendula Roth.сем. Брезови-Betulaceae-външно-лапи при кожни болести.
7.Великденче лечебно, гергьовденче, превара-Veronica Officinalis.сем. Живенчеви-Scrophullariaceae-външно в зехтин 1:10 при гнойни рани, циреи, рани от изгоряло.
8.Вълча ябълка, ябълчина- Aristolochia clematititis L.сем. Копитникови- Aristolochiaceae-външно-лапи при гнойни рани, екземи и др.
9.Върбинка-Verbena  officinalis L.сем. Върбинкови-Verbenaceae-външно-бани при обриви и лишеи
10.Градински чай, какула, лечебен конски босилек-Salvia officinalis L.сем. Устоцветни-Labiatae-външно-бани при кожни обриви, екземи
11.Дяволска уста-Leonurus cardiaca L.сем. Устноцветни-Labiatae-външно-компреси при изгаряния и рани.
12.Дъбови шикалки, къркълешки-Gallae turcicae-външно, за налагане при мокри екземи.
13.Жаблек, конски ребра, диво салкъмче-Galega officinalis L.сем. Бобови-Leguminosae-външно за налагане при мокри екземи.
14.Жълт енчец, златна пръчица, горски енчец, златник-Solidago virga-aurea L.сем. Сложноцветни-Compositae-външно за налагане при гнойни рани.
15.Жълт кантарион, звъника, порезниче, кърски чай, калъчово, сечено биле, шуплек, пелешница, яньовче-Hipericum perforatum L.сем. Звънкови-Hipericaceae-външно в зехтин 1:10(40 дена), рани от изгорено, циреи.
16.Жълтуга багрилна-Genistat tinctoria L.сем. Бобови-Leguminosae-външно за налагане при гнойни рани.
17.Зимзелен, самодивско цвете, фотофор, влачи градина-Vinca minor L.сем. Тойнови-Apocynaceae-компреси при мокри екземи и обриви.
18.Змийско мляко, брадавично цвете, жълтениче, лишейче, росопас, пръшивец-Chelidonium majus L.сем. Макови-Papaveraceae-външно пресен сок, смесен със свинска мас1:10 и дъвка 1:10 при рак на кожата, псориазис, мокри лишеи, импетиго и лупус еритематодес.
19.Зокум, лян, олеандър-Nerium oleander L.сем. Тойнови-Apocynaceae-външно за налагане при мокри екземи и лишеи.
20.Зърнастец елшовиден, дива боя-Rhamnus frangula L.сем. Зърнастецови-Rhamnaceae-външно за промивки при гнойни рани, циреи и кожни заболявания.
21.Изсипливче голо, белило-Herniaria glabra L.сем.Карамфилови-Caryophyllaceae-прясното растение, счукано на каша за налагане на трудно зарастващи рани, при обриви и лишеи, а сварено за бани при същите болести.
22.Исландски лишей-Cetraria islandica (L.)Ach.сем. Пармелиеви-Parmeliaceae-външно за налагане при гнойни рани и изгаряния.
23.Калина червена, гирмиж, картоп, снежна китка, тутунига-Viburnum opulus L.сем. Бъзови-Caprifoliaceae-външно-за промивки при рани и циреи.
24.Камшик обикновен, охтивче,мастика, чичак-Agrimonia eupatoria L.сем. Розоцветни-Rosaceae-външно за налагане при екземи.
25.Коноп, гръсти-Canabis sativa L.сем.Конопови-Canabinaceae-счукано семе се прилага за лапи при циреи.
26.Копитник,милоглед, потайник, стражак-Asarum europaeum L.сем. Копитникови-Aristolochiaceae-външно-стрито на прах, изсушеното растение при краста и гнойни рани.
27.Коприва обикновена-Ulrtica dioca L.сем. Копривови-Urticaceae-външно-листата накиснати в зехтин 1:10 за мазане при рани, вътрешно-отвараедна супена лъжица от билката се вари в половин литър вода-4-5 минути, изпива се до шестия час от приготвянето.
28. Кориандър, кишниш-Coriandrum sativum L.сем. Сенникоцветни-Umbelliferae-външно за налагане при циреи и гнойни рани.
29.Кръвен здравец, жива трева, щъркулянче-Geranium sanguineum L.сем. Здравецови-Geraniaceae-външно за компреси при фистули и кожни възпаления.
30.Кукуряк, бамбатурка-Helleborus odorus Waldst.et.Kit.сем. Лютикови-Ranunculaceae-външно при косопас, сварени в оцет-против пърхут и за укрепване на косъма, за промивки при гнойни рани и пъпки.
31.Лавровишня, зеленика, лаврова вишня, лаврова череша-Laurocerasus officinalis Roem.сем. Розоцветни-Rosaceae-външно за промивки при гнойни рани.
32.Лазаркиня същинска, бодисора, ароматна лазаркиня-Asperula odorata.сем. Брошови-Rubiaceae-външно за компреси при циреи,труднозарастващи рани, кожни обриви.
33.Лайка лечебна, лайкучка, папатка-Matricaria chamomilla L.сем. Сложноцветни-Compositae-външно-лапи при циреи , рани, рак на кожата.
34.Лен-Linum usitatissimum L.сем. Ленови-Linaceae-външно ленено масло смесено с белтък от яйце по равни части при изгаряния, смляно ленено семе се използва за лапи при циреи, гнойни рани,гнойни пъпки, ревматични отоци.
35.Лепка, гергевка, обикновено еньовче, свитък-Galium aparine L.сем. Брошови-Rubiaceae-външно-пресният сок, смесен 1:10 със свинска мас и дъвка 1:10, за мазане при скрофули, лишеи, кожен рак, церие, кожни обриви.
36.Липа-Tilia argenta Desf.сем. Липови-Tiliaceae-външно за промивки при кожни обриви.
37.Лудо биле, беладона, старо биле, отровно биле-Altropa belladonna L.сем. Картофови-Solanaceae-коренът смлян на брашно, при гнойни рани, рани от изгаряния, при подсичане(за посипване)а смесен със свинска мас 1:50 за мазане при хемороиди.
38.Луличка обикновена, залистниче, коминче, рибьовче-Linaria vulgaris L.(Mill.)сем. Живенчеви-Scrophulariacae-външно, лапи при циреи и кожни болести.

Източник

 Има редица фактори, които могат да нарушат нивата на колаген в тялото. Кожата ви    може да се задържи здрава за по-дълго, ако избягвате следните неща:

Честа консумация на захар: хранене с високо съдържание на захар увеличава скоростта на гликацията, процес, при който захарта в кръвта се свързва с протеините, за да образуват нови молекули, наречени крайни продукти на гликацията (AGEs). AGEs  увреждат съседните протеини и могат да направят колагена сух, крехък и слаб.

Пушене: много химикали, присъстващи в тютюневия дим, увреждат както колагена, така и  еластина в кожата. Никотинът също стеснява кръвоносните съдове във външните слоеве на кожата, което намалява разнасянето на хранителни вещества и кислород в кожата и по този начин засяга здравето на кожата. (Тютюнът съдържа химикали, които увреждат колагена.)

Слънчева светлина: Ултравиолетовите лъчи от слънчевата светлина разграждат колагена с голяма скорост, увреждат колагеновите фибри и предизвикват натрупване на анормален еластин. Анормалният еластин води до производство на ензим, който също разгражда колагена. Този процес може да доведе до образуване на белези от слънцето.

Автоимунни заболявания: Някои автоимунни заболявания предизвикват антитела, които се насочват към колагена. Генните мутации, отговорни за не зреенето на колагеновите алфа-вериги, могат да повлияят на извънклетъчната матрица, което пък води до намаляване на количеството отделен колаген или до отделянето на дисфункционален мутирал колаген.

Нивата на колаген се нарушават естествено с течение на времето и няма начин да се предотврати този присъщ за остаряването процес. Но като се вземат предпазни мерки е възможно да се намали неприсъщото (външно предизвикано) стареене и да се защити колагена, поддържащ кожата, костите, мускулите и ставите здрави за по-дълго време.

 източник

 Колагенът е най-разпространеният протеин в човешкото тяло, който държи целия ни организъм заедно. Той се намира в костите, мускулите, сухожилията и кожата, където образува скеле, което придава здравина и структура.

Ендогенно произведеният колаген (т.е. колагенът, синтезиран от организма) играе много важна роля за здравето. Разграждането и изчерпването на естествения колаген в тялото ни пък се свързва с редица здравословни проблеми.

Колагенът най-често се намира в кожата, костите и в съединителната тъкан на организма.

Кои храни помагат в синтеза на колаген.

1. Всички храни с високо съдържание на Витамин С.

2. Червено цвекло и други червени зеленчуци, съдържащи Силиций.

3. Лук и други зеленчуци съдържащи сяра.

4. Боровинки

5. Тиквени семки

6. Елда

7. Кожа от пиле

8. Свински желатин-джолан, пача.

9. Сьомга, риба тон

10. Чушки

11. Овесени ядки

12. Соя

13. Полски хвощ

14. Вишни

15. Телешки и пилешки дроб

16. Морнови

17. Кайсии

18. Смокини

19. Кълнове и житни зародиши

20. Банани.
Източник

 Като нутриент Цинка принадлежи към групата на микроелементите. Той е изключително важен за множество функции в човешкия организъм.

Лечебно действие на цинка:

1. Той е особено важен за имунната система. При тежка настинка вземането на допълнително цинк ще ви изправи на крака няколко дни по-рано.

2. Помага за по-бързото заздравянане на раните, пази кожата здрава, от тук и изключителното му значение при лечението на псориазис.

3. Предпазва зрението.

4. Улеснява усвояването на желязо от храната.

5. Подсилва паметта.

6. Повече от 100 различни ензима в тялото зависят от цинка, за да действат.

7. Цинка е необходим за изработването на много хормони, включително и онези, които казват на имунната ви система какво да прави, когато сте под микробна атака. Цинкът е незаменим за изработването на  хормоните на растежа и за важния мъжки хормон-тестостерон.

Всяка клетка от човешкото тяло съдържа цинк, но най-много той е в кожата, косата, ноктите и очите, и в простата, ако сте мъж.

Макар, че цинка участва в много и важни процеси в организма ви, не е необходимо да приемате големи количества. На практика цинка е микроелемент-минерал, от който ви е нужно съвсем малко количество. Дневната нужда за възрастни е 12мг. и дори по-малко- те лесно могат да се набавят с храната.

Храни, които съдържат цинк са:

1. Бадеми-печени-30гр. съдържат -1,4мг.

2. Говеждо месо-90гр. съдържат- 4,6мг.

3. Говежди черен дроб-90гр. съдържат – 5,2мг.

4. Кашу-печено-30гр. съдържат-1,6мг.

5. Леща-една купичка-съдържа-2,5мг.

6. Стриди-консерва-90гр-съдържат – 77,3мг.

7. Стриди-сурови-6 средни-съдържат-76,4мг.

8. Слънчогледови семки-100гр-съдържат-1,4мг.

9.  Кисело мляко-500гр. – съдържат-4мг.

Забележка! Ако се храните с много съдържащи фибри храни, особено в зърнените храни фибрите съдържат фитати, които свързват цинка от храната и не ви позволяват да го усвоите. Стремете се да си набавяте 50% повече от дневната нужда от храната, за да се справите с намалената абсорбация на цинка, причинена от фитатите.

Животинските храни като месо и риба са най-добрите хранителни източници на цинк. Плодовете почти не го съдържат.

Вегетарианците трябва да се стремят да си осигуряват 50% повече цинк от дневната нужда, заради недоброто усвояване на цинка само от растителни храни.

Дефицитът на цинк има много симтоми: забавен растеж при деца, бавно зарастване на рани, чести инфекции, кожни раздразнения(обриви, екземи, дерматит, псориазис и др.)косопад и загуба на вкус.

Възможно е да имате ниски нива на цинк ако:

1. Вие сте строг вегетарианец или веган.

2. Вие се храните с много съдържащи фибри храни.

3. Страдате от болест на Корн, цьолакия или друго заболяване,  което влияе на усвояването на хранителните вещества-възможно е да не си доставяте достатъчно цинк с храната.

4.  Вие сте бременна или кърмите.

5.  Вие сте над 50г. Способността ви да усвоявате цинка от храната с възрастта намалява.

6.  Вие злоупотребявате с алкохол. Дори не големи количества алкохол извличат складирания в черния ви дроб цинк и ви карат да го изхвърлите с урината.

7.  Страдате от хронични кожни заболявания, раздразнения.

Забележка! Не взимайте добавки с цинк ако пиете антибиотиците тетрациклин и ципрофлоксацин. Цинка няма да позволи лекарството да проникне в кръвта ви.

Здрава кожа, нокти и коса.

Цинкът е наистина важен за здравата кожа. Недостигът на цинк често се изразява в ситен обрив или раздразнена кожа, а причината за това не може да се открие. И често тези проблеми изчезват от само себе си, когато пациентите започнат да се хранят  с богати на цинк храни. В някои случаи цинка помага и при псориазис.

Понякога недостигът на цинк причинява бели петна по ноктите, или те започват да се чупят по-лесно. Добавянето на ценк към диетата премахва тези проблеми.

Някои форми на цинк се използват в шампоаните против пърхот, за да се намали лющенето на кожата.
Източник

 Действие на прополиса при кожни заболявания

 Флавоноидите в прополиса, имащи растителен произход са главна активна терапевтична субстанция, която се препоръчва за над 40 вида болести. Използва се успешно при лечението на различни кожни заболявания-дерматити, гнойни рани, псориазис, екземи, фурникули, термични, химични и слънчеви изгаряния, червен вятър, гъбички и др.

 Локално приложен прополиса провокира следните фармакологични явления:

   1.При външно третиране с прополис на гнойни и възпалителни рани и огнища, антибактериалното му действие изменя микробния състав, унищожавайки патогенната флора и освобождавайки участъка от въздействието на патогенните микроорганизми. Това се осъществява от растителните антибиотични вещества, както и от въздействието на флавоноидите. При употребата му се наблюдава постепенно снижаване количеството на микроорганизми в раневата повърхност до пълното им изчезване. Прополисът  не е токсичен и не създава резистетност спрямо бактериите. Бактериите не могат да се адаптират към него.

   2.Прополисът изменя цитологичната картина на раневия процес. Отстранява бързо некротичните маси, спира възпалителния процес, не допуска повторно инфектиране. Размеква ръбцовата тъкан, очества раната от секрета. Много ценно качество на прополиса е това, че той помага да се отстранят от организма ненужните и патологично изменени тъкани. На това се дължи и неговото противомазолно действие, лечебно действие върху кожните лезии.

   3.Противовъзпалително действие. Проявява се при състояния предизвикани от инфекционни и неинфекционни фактори. Фармакодинамичния механизъм се обуславя от действието на флавоноидите, етеричните масла и терпините, водещи до подобрение в кръвообръщението, разнасяне на инфилтрата, ако има такъви очистване на гноевия секрет, настъпват положителни промени в състава на раневата картина, усилване и активизиране на оздравителните регенеративни процеси.

   4.Анаболен ефект. Изразява се в подобряване на условията за цялостно възстановяване на епитела, на кръво- и лимфообръщението, настъпват оздравителни възстановителни процеси в засегнатия участък и в същия се образува нормална тъкан.

   5.Снемане на болевия синдром. Приложен локално, прополисът има обезболяващ ефект. Ефекта настъпва от 5 до 10 минути след приложението му.

Най-добрия ефект при лечението на кожни заболявания се получава при съчетаването на прополис със пчелния восък.

 Пчелния восък има:

  -противовъзпалителен ефект.

  -притежава антибиотично действие, унищожавайки болестотворните микроорганизми.

  -оказва регенеративно действие върху увредените клетки и тъкани в третираната област.

   -смекчава твърдите тъкани по кожата, която става мека и гладка. 
Източник

 Повечето витамини в плодовете и зеленчуците изчезват по пътя между полето и чинията ви. Колкото по-дълго престояват храните, толкова повече хранителните вещества се губят. Топлината, светлината и излагането на въздух намаляват количеството, особено ва витамин С, тиамин и фолиева киселина.

Ако дълго време не си доставяте даден витамин, вие развивате недостиг от него. Ако този недостиг продължава достатъчно дълго време, стига се до болест на дефицит. Класически пример на болест на дефицита е скорбута, причинен от недостиг на витамин С. Доста преди да забележите симптомите на болест на дефицита и доста преди недостигът да бъде установен  с медицински изследвания, вие можете да страдате от граничен недостиг на даден витамин или минерал.

Добър пример за това е: много възрастни хора имат граничен недостиг на кобаламин-витамин В12. Основен симптом на класическия дефицит на кобаламин е анемията, която лесно може да се диагностицира с обикновени изследвания. Но много преди анемията да се развие и изяви, граничният недостиг причинява депресия, объркано мислене и др. симптоми които изглеждат като сенилност.

Добре е да знаете, че ако дълго време не приемате достатъчно от даден витамин или минерал, вие започвате да изпитвате недостиг. Граничният (субклиничен)дефицит е ранна фаза. Ако доставянето на даден витамин или минерал постоянно намалява, вашият организъм постепенно започва да работи по-зле. Ако този граничен недостиг продължи достатъчно дълго вие ще развиете болест на дефицита.

Може би имате граничен недостиг ако:

1. Ядете рядко пресни плодове и зеленчуци. Те са най-добрия източник на витамини и минерали.

2. Продължително време сте подложени на стрес или се преуморявате. В това състояние вероятно не се храните правилно, а в добавка изразходвате повече витамини и минерали, за да изработите антистресови хормони. Мислете за себе си като за изтощаваща се батерия.

3. Болни сте от нещо-като бронхит или се възстановявате след операция. По това време едва ли имате голям апетит, но организмът ви се нуждае от допълнителни количества витамини и минерали, за да оздравеете по-бързо.

4.Страдате от хронично заболяване като астма или диабет. Ниските нива на витамин или минерал може да са в основата на заболяването или да го влошат. Много хора с астма имат ниски нива на магнезий, например. Болните от диабет имат ниско ниво на витамин С. Хроничните болести променят възможността за усвояване на витамините и минералите от организма ви, така че и потребностите от тях, също се променят.

5. Вие сте бременна или кърмите. Нужни са ви повече витамини и мирали, защото давате част от вашите на бебето.

6. Вие сте сериозно депресирани. Когато сте в депресия, не се храните добре. Това може да задълбочи депресията, защото граничният дефицит на много витамини и минерали причинява депресия.

7.  Вие пушите. Пушенето взривно увеличава потребностите ви, от витамини, особено от витамините В.

Как да разберете дали имате граничен дефицит?

Това не е лесно да се установи. Възможно е просто да имате чувство, че не сте във форма или сте по-уморени от обикновено. Вероятно ще назовете хиляди причини за състоанието си, така че няма да ви хрумне че проблемът се дължи на граничен недостиг на витамини и минерали. Дори да отидите на лекар с други симптоми на дефицит, като раздразнителност, тревожност или безсъние, по-вероятно е да излезете от кабинета с рецепта за ривотрил или деанксит, вместо за добавки с витамини и минерали и диета с корекция на храненето(например соколечение).

Ако чувствате, че здравето ви, не е каквото би трябвало да бъде, ако често боледувате макар и леко, ако пипвате всяка настинка-запитайте се дали си осигурявате достатъчно витамини и минерали за задоволяване на нуждите ви.

Източници

 Лекарите, които се ориентират към храненето, често описват своята област като функционална медицина, а понякога и като ортомолекулярна медицина. Те смятат , че премахването на биохимичния дисбаланс, който води до болест е точно толкова важно, колкото и лечението на симтомите. Витамините, минералите и другите хранителни вещества, заедно с промените в начина на живот са важна част от функционалната медицина.

Великият Лайнъс Полинг, два пъти лауреат на Нобелова награда създаде термина ортомолекулярна медицина. Представката “орто” означава правилно. Повечето лекари днес предпочитат термина функционална медицина, което означава, че те използват добавките, заедно с другите методи на лечение, за да възстановят правилното функциониране на организма на пациентите си.

Престижни институции като Харвардското медицинско училище и Националния здравен институт в САЩ сериозно изучават алтернативните терапии. Днес много лекари осъзнават важността на диетата и осигуряването на витамини и минерали за здравето на техните пациенти. За жалост доста повече са онези лекари, които не го правят.  Ако вашият лекар не е посветен по въпроса, може би е добре да се консултирате със специалист по храненето, диетолог или с друг здравен специалист.

Когато посещавате здравен специалист, носете списък със всичко, което вземате-предписани и непредписани лекарства, всички витамини, минерали и билки, както и всякакви други добавки. В противен случай можете да получите опасна реакция спрямо някой медикамент.

Внимание!! Всеки трети човек търси “алтернативна терапия” за сериозни болести. Тези хора са лесна мишена за безкруполни компании и нелицензирани природолечители, които търгуват с фалшиви лекарства и смеси, уж лекуващи болести като артрит, Алцхаймер и др. Ако в рекламата за тях се натъкнете на думи като: незабавно облекчение, тайно чудо, преоткрити или древни, бъдете нащрек.  Единственото чудо в тези продукти е , че твърде бързо ще изсмучат парите ви.

Истинската и резултатна алтернативна терапия, независимо в коя област е ориентирана, билколечение, здравословно хранене, соколечение, функционална медицина и др. изисква време-два-три месеца до 1-2-4 години в зависимост от заболяването и неговата задълбоченост.

Бъдете винаги здрави!

 Човек се нуждае от 13 различни витамина и поне от 10 минерала. Витамините и минералите са съществени за здравето и трябва да си ги набавяме ежедневно за да продължим да живеем и да сме здрави.

 

Витамините и минералите са необходими също за произвидството на хиляди ензими, хормони и други химични посредници, които тялото ни използва за растеж, за възстановяване, за енергия, за извеждане на отпадъците, за борба срещу инфикциите и най-общо казано за да може организма да работи гладко. Те са нужни на костите за да бъдат здрави,  на очите –за да бъдат зорки, а мозъкът да е във форма. Но най-важното нещо е , че подпомагат за предпазване от рак и сърдечни заболявания.

 Единствения начин да си осигурим тези витамини е чрез храната –на първо място, и чрез хранителните добавки, тъй като повечето хора не могат да си осигурят добра и хранителна диета на всяко хранене и всеки ден.

 Витамините са органични (съдържащи въглерод) вещества, от които човешкия организъм се нуждае в твърде малки количества за нормалния си растеж, метаболизъм (за да зареди с енергия клетките) и здраве.

 Има 13 витамина и всеки от тях ни е нужен без изключение. Витамините не са храна, нито заместител на храната. Те нямат калории и не ни дават пряко енергия, но организма ни се нуждае от витамини, особено от групата В, за да преобразува храната в енергия.

 Мастноразтворими витамини.

 Мастноразтворимите витамини се складират в организма, най-вече в мастната тъкан и в черния дроб.  Витамините A,E,D,K  са мастноразтворими-това означава , че се разтварят във мазнини, но не и във вода. Тъй като можете да натрупвате тези витамини, не е необходимо да си ги доставяте всеки ден.  От друга страна приемането на твърде големи количества от тях може да се натрупат в организма и да причини проблеми.

 Водноразтворими витамини.

 Водноразтворимите витамини не могат да се съхраняват в организма за дълго време. Така е , защото те се разтварят във вода, за това и допълнителните количества се извеждат навън.

 Витамин С и и всички витамини В са водноразтворими. Тъй като не можете да ги складирате, всеки ден трябва да си ги доставяте. Не може да предозирате водноразтворимите витамини.  Освен ако не ги вземате в огромни дози, тъй като излишък от тях се извежда с урината безпроблемно.

 При псориазис се препоръчва включването на храни(в краен случай хранителни добавки), богати на:

 -Цинк

 -Витамин В комплекс сутрин  и вечер.

 -Фолиева киселина

 -Витамин А
Източник

  Вътрешна употреба.

1. При всички видове хепатит (като адювант): 30 капки прополисова тинктура, смесени с мед се приемат 4 пъти дневно на празен стомах. Лечението продължава три месеца.

2. Ракови заболявания: 30-50 капки тинктура се приема 4 пъти дневно. Прополиса подтиска растежа на злокачествените заболявания и засилва имунната система.

3. Ентерит, колит, остри и хронични вирусни инфекции на храносмилателната система: 50 капки прополисова тинктура в мед или върху парче хляб,3-4 пъти на ден.

4. Гастрит и язва: 30 капки прополисова тинктура се капват върху парче бял хляб. Взимат се по 4-6 дози на ден преди хранене. Ако количеството хляб не е достатъчно, тинктурата може да влоши състоянието поради алкохола, който съдържа.

5. Хипертония, атеросклероза: съчетават се равни части от тинктура прополис и тинктура чесън:вземат се по 30-50 капки 4 пъти на ден преди хранене.

6. Инфекциозни заболявания, грип, коремен тиф, менингит: използва се 30%алкохолен разтвор на прополис, по 30 капки във вода, 3 пъти на ден преди хранене.

7. УНГ заболявания-ангина , ларингит, синузит, ринит, отит и др:гаргара с прополисова тинктура, 5% алкохолен аерозолен разтвор. Може и директно да се дъвче прополис -5-10гр на ден

8. Заболявания на дихателната система:трахеит, бронхит, туберкулоза: лечение с аерозоли(10-20% аерозолен разтвор или тинктура)3 пъти на ден по 30-40 капки и инхалации два пъти седмично. Добри резултати дава използването на мед с прополис в съотношение 3:1 . Взема се по една супена лъжица от сместта след всяко хранене.

9. Заболявания на кръвоносната система: 30 %прополисова тинктура-30 капки във вода всяка сутрин преди хранене.

10. Чернодробни заболявания: по 40 капки клеева тинктура два пъти на ден, разтворени в 100mlвода или мляко, един час преди хранене.

11.  Нефрит, пиелонефрит, цистит и уринарни инфекции като цяло: приема се по една чаена лъжичка тинктура 3-4 пъти дневно преди хранене. Лечението продължава 5-7 дена. Може да се смучи прополис-5-10гр в продължение на един месец.

12.  Простатит: 50 капки прополисова тинктура, три пъти дневно на празен стомах. Курсът е с продължителност три месеца и може да се повтори при необходимост.

13. Смущения при менопаузата: провежда се лечение с прополисова тинктура в продължение на една година-20 капки тикнтура, смесени с една лъжичка мед три пъти дневно.

14. Умора: флавоноидите, в състава на прополиса имат изключителен ефект при лечение на пролетна умора. Те тонизират нервната система, повишават хормоналната активност и предотвратяват понижението на количеството важни за организма витамини (като витамин С). През пролетта се провежда три седмичен лечебен курс, по време на който се приема смес от мед и прополис-по 6 супени лъжици на ден.

15. Укрепване на имунната система. Прополисът силно активизира имунната система. Редовното прилагане на прополисова тинктура осигурява резистентност към инфекциозни заболявания. Лечебния курс се провежда за 3 седмици, по време на който се приемат 30-40 капки клеева тинктура, 4-5 пъти на ден.

 

  Външна употреба.

1. Тонзилит (възпаление на сливиците), фаринготонзилит, ларингит:парче памук се навива на върха на малка пръчка и се потапя в прополисова тинктура. С помощта на това приспособление, тинктурата се нанася директно върху засегната област. Ефектът е бърз.

2. Рак на гърдата, рак на кожата:напоете парче памук в прополисова тиктура и внимателно го изстискайте върху засегната област, оставяйки препарата да облее мястото. Правете процедурата по 3-4 пъти на всеки 2-3 минути и след това оставете третираната зона да изсъхне на въздух. Народната медицина препоръчва при бучка на тялото да се слага пчелен клей вечер във формата на плочица, сутрин може да се маха, а ако седи 24 часа ефекта е още по-бърз.

3. Открити рани, всички видове изгаряния: приложете гореописаната процедура за рак на кожата и гърдата..

4. Конюнктивит: използва се 5-10 процентов прополисов разтвор-поставят се 3-5 капки във всяко око, паренето е поносимо.

5. Стоматологични заболявания-различни етапи на пародонтоза, абцеси, зъбобол, стоматит и др,.: по 30 капки , 3 пъти дневно преди хранене или се поставя тампон напоен с прополисова тинктура в кухините на зъбите.

6. Инфекциозна екзема, псориазис, дерматит: нанесете прополисова тинктура с памучен тампон, така че засегнатата зона да се облее и тенктурата да проникне в дълбочина. Правете по две процедури на ден , след което оставете мястото да изсъхне на въздух за половин час. Върху сухата екзема нанесете мехлем от прополис, или черен оман или невен.

7. Херпес на различни места: върху задегнатата зона се капе директно прополисова тинктура с пипета(не чрез втриване с тампон). Процедурата се извършва 2-3 пъти на ден, докато третираната повърхност образува лека коричка. Това лечение съкращава времето за заздравяване наполовина и намалява възможността за рецидив.

8. Бенки, брадавици: смесете в равни пропорции тинктурите от прополис, черен оман и жълтениче(змийско мляко). Сместта се прилага като при рак на кожата.

 

 Постинга има информативен характер, каквото и лечение да предприемете е необходима консултацията с лекар.
Източник