-противовирусно;
-противомикробно;
-противогъбично;
-противовъзпалително;
-имуностимулиращо;
-болкоуспокояващо;
-противотуморно;
-детоксикиращо и регенериращо тъканите-природна алтернатива на химическите медикаменти и особено на изкуствено синтезираните антибиотици.
Антибактериално действие на прополиса.
-Bacilius subtilis
-Bacilius de Koch-туберколоза
-Penibacilius larve larwe
-Staphilococcus aureus
-Streptomyces sobrinius, Streptomyces mutants, Streptomyces cricetus
-Escheria coli
-Shigella
-Giardia lamblia
-Klebsiella pneumonie
-Bacteroides nodosus-кореново гниене.
Антимикотично действие на прополиса:
-Candida albicans
-Epidermophiton
-Microsporium
-Achorion scholeni
Нематодоцидно действие на прополиса:
-Ascaris suum-при свинете.
Антивирусно действие на прополиса:
-Нerpes
-Influenza
-Newcastle disease
-Potato virus
Съществуват категорични научни доказателства, че лечебните препарати, съдържащи прополис, имат противовирусна активност и унищожават вируса на херпеса и грипа.
Антипротозойно действие на прополиса:
-Paramecium caudatum
-Stylonichia mithilis
-Amoeba limax
-Trichomonus vaginalis.
Прополисът притежава и лъчезащитно, противораково и противотуморно действие.
Прополиса е смолично вещество с блестящ тъмножълт до тъмнокафяво-зелен цвят. Прясно извадения от кошера прополис представлява мека, лепкава маса. Ароматът, химическите и физичните свойства зависят главно от вида на растенията в радиус на летежа на пчелите. Прополисът има приятен аромат на растителни пъпки, мед и восък, възгурчив и лют на вкус. Потъмнава при по-продължително съхранение. При горене отделя приятна миризма на смола. При затопляне бързо омеква и става удобен за обработка. При стайна температура се втърдява, а при по-ниска става крехък. Има относително тегло 1,112 и 1,136, няма определена точка на топене, но обикновено се топи между 80-105гр. Разтваря се слабо в студена вода, а в гореща от 7 до 11%. В етилов алкохол се разтваря 50-75%.
Прополисът е по-тежък от водата и веднага пада на дъното на съда, за разлика от пчелния восък , който остава на повърхността. Втечнава се при температура над 70градуса (свойство използвано за отделяне от восъка), при 40гр. става лепкав, при 30гр. е гъвкав и удобен за моделиране (температурата на кошера), на стайна температура се втърдява, а под 15 гр. става крехък и силно чуплив(свойство използвано за отделяне от рамките на кошера).
Някои физични изследвания описват свойството му да поглъща електромагнитни вълни с дължина в интервала 280nm-360nm, което отговаря на ултравиолетовите лъчи тип В(UVB), отговорни за почерняването и слънчевото изгаряне.
Биологични свойства на прополиса.
Антимикробните свойства на прополиса са известни от 1906г. , но научни изследвания в тази насока започнали през втората половина на 20в. Основания за подобни изследвания дал въпроса- как може толкова много пчели до 60-70 хиляди във кошер, да не образуват огнища за разпространение на бактерии.
Наистина в кошерите има продукти, които могат да бъдат хранителна среда за микроорганизмите. При това пчелите поддържат постоянна температура оптимална за развитие както на пилото, така и на много видове бактерии, гъбички, плесени и др. Известно е обаче, че в никой кошер не се усеща неприятна миризма на гнило, даже и в случаите, когато там попадат насекоми и дребни животни. Това явление може да се обясни с антимикробното действие на прополиса. По мнение на учените основен фактор за поддържането на оптималните условия в кошера е целенасоченото използване на прополиса, който има бактерицидни и бактериостатични свойства.
Установено е, че прополис се съдържа във всички продукти на пчеларството. Експериментално е потвърдено, че прополиса не само предпазва пчелите от болести, но и съхранява продуктите от тяхната дейност.
Използвани източници
Псориазисът е автоимунно заболяване. Имунната система не работи правилно, вместо да пази, тя атакува организма.Казано простичко-имунитета ни се е объркал, някои от клетките не работят правилно. За това се изписват и имуносупресори.Прополисът като имуномодулатор, възстановява нормалната дейност на имунната система.
Изследвания показват, че псориазис може да се дължи на нарушения в имунната система. Т-клетките, които се отнасят към белите кръвни клетки и имат голямо значение за предпазване на тялото от инфекции. При псориазис, тези клетки са абнормални и водят до възпаление на кожни участъци. Те могат да доведат до повишен растеж на кожните клетки и натрупването им във вид на плаки върху повърхността на кожата.
Хората, които имат роднини, болни от псориазис, имат повишен риск за развитие на заболяването. Около една трета от хората с псориазис имат поне един член на семейството със заболяването. Когато и двамата родители са болни от псориазис, рискът за детето е около 50%.
Някои фактори могат да провокират поява на псориазис:
Травма накожата – свързва се най-вече с развитие на плакатен псориазис. Тук се отнасят кожните инфекции, възпаления или прекомерно разчесване на кожата.
Слънчева светлина – повечето пациенти с псориазис отбелязват, че слънцето подобрява състоянието на кожата им. При малък процент от хората обаче, слънчевата светлина може да обостри симптомите, особено при слънчеви изгаряния.
Стрептококови инфекции – тези бактериални инфекции се свързват с появата на гутатен псориазис.
ХИВ – инфекция – обикновено води до влошаване на симптомите, но при напреднал стадий на заболяването (вероятно поради разрушаване на имунитета), симптомите на псориазис може да се подобрят значително.
Заболявания на черния дроб-също могат да са причина за появата на псориазис.
Токсикация и отравяния на организма, в много от случаите са провокатори не само на псориазис, но и на много други заболявания.
Лекарства – някои лекарства влошават състоянието на хората с псориазис. Такива са лития, бета-блокерите, антималарийните лекарства, нестероидните противовъзпалителни лекарства.
Диабет- диабетът може да бъде основна причина за появата на псориазис.
Инфекции на горните дихателни пътища-пневмонии, бронхити и др.-могат да доведат до появата на псориазис.
Емоционален стрес.
Тютюнопушене.
Алкохол – счита се за рисков фактор за развитие на псориазис, особено при мъже на средна възраст.
Хормонални промени – заболяването обикновено се обостря през пубертета и менопаузата, докато при бременност, симптомите се подобряват. В периода след раждането обаче, симптомите могат да се възобновят и влошат допълнително.
Недостиг или неправилно усвояване на определени витамини и минерали.
Може да се дължи и на други причини, тъй като при всеки човек те са специфични.
Изследванията върху причините за тази болест, все още продължават и не са изяснени напълно.
Защо е важен приема на клеева тинктура при хора, които страдат от псориазис.
За да може да се стабилизира псориазиса, и да се влезе в дългосрочна ремисия, е необходимо да се стабилизират вътрешните заболявания, независимо от какъв тип са, и най-вече да се възстанови нормалната дейност на имунната система. Точно това прави клеевата тинктура или прополисът-естествения антибиотик. Той по естествен начин възстановява нормалните жизнени функции на организма.
Прополисът има широк спектър на действие върху целия ни организъм, върху всичките му органи и системи.
1. Основни свойства на продукта, използвани в медицината: бактерицидно и бактериостатично.Веществото потиска активността и унищожава широкия кръг от микроорганизми, включително туберкулозен бацил, вируси, протозои (Trichomonas), гъбички (trichophytosis), кандидоза, грипен вирус и хепатит. При това, прополисът убива и премахва чуждите клетки, а микрофлората на организма се запазва неповредена. Затова, чревната микрофлора не се уврежда при употребата на прополис, няма да има никаква дисбактериоза, за разлика от „любимите” антибиотици. Тези свойства са характерни, както за спиртните, така и за водните разтвори на прополиса.
Трябва да отбележим, че микроорганизмите не развиват резистентност към продукта. Това е така, защото пчелите извличат веществото за направата на прополис от различни растения, които се характеризират с индивидуални свойства. Всяко растение има своите защитни механизми, също ароматни вещества, които са пагубни за много микроорганизми. Притежават и специално вещество инхибин, което е унищожаващо за едноклетъчните организми.
2. Прополисът спира развитието на вирусите (едра шарка, херпес, грип от група А, хепатит B). Освен това, той е превенция срещу появата на вирусна инфекция в организма.
3. Употребата на прополис заедно с антибиотици (стрептомицин, тетрациклин) засилва действието им, а комбинацията му с пеницилин и хлорамфеникол (левомицетин) не оказва такова действие. Едновременното приемане на прополис с антибиотици е подходящо, защото, продуктът усилва действието на антибиотиците и запазва собствената чревна микрофлора на организма. Това е добра профилактика срещу дисбактериоза, в период на тежка инфекция, когато използването на антибиотици е наложително.
4. Прополисът, не само въздейства върху микроорганизмите, но и заедно с това повишава фагоцитозата – процесът на извеждане на чуждите тела от организма, благодарение на специалните клетки фагоцити, което допринася за по-малкото отравяне на и без това болното тяло.
5. Освен антибиотично действие, прополисът оказва и противовъзпалително, с което предотвратява, отслабва, намалява появата на възпалителна реакция на организма, вследствие на въвеждането на чужд агент.
6. Засилва имунитета, повишава нивото на гама-глобулините в организма (увеличава се т.нар. специален имунитет срещу определени фактори). Прополисът е добре да се използва при вирусни инфекции (херпес, грип, хепатит, енцефалит и др.).
7. Въздейства върху антигена на хепатит В: използва се за лечение и за намаляване на усложненията след това опасно заболяване и като лечение и профилактика срещу последствията.
8. Притежава антитоксични свойства, прилага се при различни натравяния, заболявания и интоксикация за организма. В този случай, прополисът изпълнява редица функции.
9. Продуктът е отлично обезболяващо средство. Широко приложение намират обезболяващите свойства на прополиса в стоматологията, офталмологията и в лечението на изгаряния. Продуктът е добър в качеството си на местна упойка:
- в лечението на устната кухина, венците, зъбите (изплакване с прополис и наслагване на пластини от него)
- при увреждане на лигавицата на стомаха (при гастрити – вътрешно)
- при отити (възпаления на ухото – под формата на капки от спиртен или воден разтвори)
- при лечението на рани, изгаряния, измръзвания (под формата на компреси от твърд прополис или навлажнени кърпички върху засегнатото място)
- при наранявания и изгаряния на очите (капки само от воден разтвор (задължително условие)
-Същото това свойство се използва в козметиката и лечението на външни наранявания: рани, изгаряния, измръзвания, следоперационни шевове, фурункулоза, акне по лицето.
Отбелязва се, че обезболяващият ефект се появява 5-10 минути след употребата на прополиса и продължава от 45 минути до 2 часа.
10. Има информация за прилагането на прополис в лечението на инсулти и инфаркти. Употребата му вътрешно, под формата на воден разтвор, намалява увреждането на сърдечния мускул, което се потвърждава с ЕКГ. Трябва да споменем, че прополисът притежава уникалната способност да възстановява бързо увредените тъкани, при това, без образуването на груби и обезобразяващи белези. Ако остане белег, то той е съвсем малък и незабележим.
11. Продуктът повишава естествената пропускливост на кожата, увеличава проникването на лекарствени средства през нея върху увреденото място. Прополисът може да се използва едновременно с други медикаменти за засилване на тяхното действие.
12. Лекува абсцеси и нагноявания, ускорява процеса на резорбция като заедно с това повишава кръвоснабдяването на даденото място. Ако прибавим и антибактериалното, обезболяващото и останалите свойства на прополиса, то на всички ни е ясна уникалността на този продукт.
13. Регулира съсирването на кръвта. Използва се в лечението на и за профилактика срещу усложнения след инсулти и инфаркти, при лечението на разширени вени, защото при тези състояния, съсирването на кръвта често е повишено, а това е опасно.
Съсирването на кръвта се увеличава с напредването на възрастта, в процеса на стареене, затова употребата на прополис като превантивна мярка от хора над 55 години е много подходяща.
След раждане, продуктът не само повишава или понижава съсирването на кръвта. Той прави тези процеси по-хармонични, т.е. там, където е необходимо – го повишава, а където не – понижава. Както всички пчелни продукти, и този работи в хармония с организма.
14. Прополисът намалява сърбежа при псориазис и други кожни увреждания, след ухапвания от насекоми, сърбеж и болка след изгаряния, при гъбични заболявания на краката.Продуктът е изключително ефикасен в борбата с псориазиса, използва се широко за лечението на това състояние под формата на мехлеми, лосиони, тинктури, водни разтвори.
15. Прополисът стимулира регенерацията (зарастването) на нормалната тъкан, нейното самовъзстановяване. Помага за възстановяването на целостта на лигавиците, покриващи много органи. Предотвратява образуването на груби белези след различни наранявания, било то рани, изгаряния, измръзвания, следоперативни шевове. Също за лечение на труднозарастващи рани.
16. Допринася за възстановяването на нормалната яснота на лещата на окото (при перде). За профилактика и лечение на катаракта в начален етап, трябва да капете по 2-4 пъти дневно по 1 капка воден разтвор във всяко око за период от 6 месеца, а понякога и 1 г. От вече появилото се перде не можете да се избавите, затова е добре да вземете превантивни мерки.
17. Прополисът помага за приспособяването на очите към тъмнина. Използването на воден разтвор за тази цел, прави процеса по-бърз и по-лесен.
18. Възстановява еластичността, гъвкавостта и здравината на съединителната тъкан, междухрущялните влакна, междуставните повърхности. Това е важно за спортистите, старите хора, след травми и за растежа на децата за пълноценното развитие на тъканите.
19. Прополисът притежава уникални противотуморни и антиоксидантни свойства. Участва в локализирането на туморите, пречистването на клетъчните мембрани, в нормализирането на дишането на клетките, в контрола на процесите на развитието на клетките като цяло, по-точно, в стабилизирането на размножаването на клетките в организма ни. Този процес, с напредването на възрастта не се контролира и се появяват тумори. Затова, на хората след 50-годишна възраст, горещо се препоръчва по-чест прием на прополис вътрешно. Можете да използвате воден разтвор от продукта в продължение на 5 години без прекъсване. Съществуват данни за излекуването на начални стадии на онкологични заболявания, както и за подобряване на състоянието и намаляване на болката в напреднали стадии.
20. Има информация за употребата на прополис в лечението на заболявания на ендокринната система, стабилизира процесите и хармонизира работата на всички жлези с вътрешна секреция. Използвал се е като заместител на преднизолона. Трябва да се отбележи, че потиска работата на задстомашната жлеза, понижава захарта в кръвта, което означава, че трябва да се внимава с продукта при наличие на захарен диабет, особено, когато, не е възможно да се стабилизира нивото на кръвната захар и често се стига до кома.
21. Продуктът притежава механизъм за стабилизиране на клетъчните мембрани (в частност, влияе върху чернодробните клетки не по-лошо от „Есенциале“, възстановява тяхната работа и подобрява съотношението на албумини и глобулини в кръвта, с което допринася за биохимичното пречистване на кръвта.
22. В малки количества и концентрации, прополисът увеличава моториката и секреторната функция на стомаха и червата. Използва се при хроничен запек, колити, гастрити и др.
В зависимост от заболяванията и тяхната острота, лечението с прополис продължава от седмица- 6 месеца до 1-2 години. Може да се пие без прекъсване 5 години.
Започване на прием.
Разтворете 2-3 капки прополис в 100-150 мл вода и го изпийте половин час преди храна. Ако няма алергична реакция към прополиса до 24 часа, можете да започнете лечението.
Добре е да се започне с малко капки в началото, ако не сте приемали до сега прополис, тъй като голяма доза в началото-много рядко, но може да доведе до алергична реакция.
Първата седмица-един път на ден по 10 капки, разтворени в 100-150мл вода, половин час преди храна.
Втората седмица-два пъти на ден по 10 капки1 разтворени в 100-150мл вода, половин час преди хранене.
Третата седмица-три пъти на ден по 20 капки.
Четвърта седмица-три пъти на ден по 30 капки.
Относно точната доза, е хубаво да се посъветвате със специалист апитерапевт, който ще ви определи точното количество в зависимост от заболяването.
Външно приложение:
Използват се лосиони и мехлеми на основата на прополис. Най-силно действие има прилагането на клеева тинктура-спиртен извлек на прополис-10%,20% и 30%нтов разтвор директно върху лезиите-последователно-2-3 пъти, след което се оставят да изсъхнат местата и се мажат с прополисов мехлем.
! Когато се взимат лекарства за сърце или кръвно налягане, те трябва да се приемат в различно време от клеевта тинктура, и да се следят редовно границите на кръвното, тъй като прополиса води до трайно намаляване на стойностите на кръвното налягане(това е задължително при хора, които страдат от хипертония.При хора с ниско кръвно налягане не оказва влияние на стойностите.
! При прием на лекарства за диабет, също трябва да се следят границите на захарта, тъй като лечението с прополис понижава трайно нивата на кръвната захар.
Източници: psoriasiss.alle.bg
1. Съдържа всичките незаменими аминокиселини, по протеиново съдържание превъзхожда всички животински продукти (месо, млечни, яйца), както по количество така и по качество (съдържа от 5 до 7 пъти повече аминокиселини от колкото в кое да е месо или животински продукт на база едно и също количество, и протеините в цветния прашец са много по-лесно усвоими от организма ни, отколкото животинските протеини. Така например 2 супени лъжици цветен прашец се равняват по протеиново съдържание на 140 грамова свинска пържолка, но без всички съпътстващи я лоши мазнини, химикали и животински хормони.
2. Богат е на следните витамини – C, B1, B2, B3, B5, B6, Е, Фолиева киселина, H (Биотин)
3. Един от малкото растителни източници на витамин В12
4. Съдържа редица микроелементи – фосфор, калий, калций, натрий, магнезий, мед, желязо
5. Богат е на лецитин, който нормализира обмяната на веществата и така регулира по естествен начин теглото
6. Съдържа селен, който се бори със свободните радикали, подмладява организма, повишава имунитета, оказва благотворно въздействие върху сърдечно-съдови проблеми и инфекциозни заболявания
7. Богат е на ферменти, необходими за нормалното протичане на дейността в клетките (ферментите са биологични катализатори, участващи в обмяната на веществата и регулират най-важните биохимични процеси в организма)
8. Богат източник на ензими и коензими, необходими за добрата работа на нашата храносмилателна система
9.Активира процеса на отделяне на инсулин, затова се препоръчва да се приема от хора болни от диабет
10.. Изключително полезен за атлети, спортисти, хора, възстановяващи се след прекарана болест
11. Високо съдържание на желязо, затова е подходящо да се приема от хора, болни от анемия
12. Понижава нивото на холестерола в кръвта
13. Стимулира имунната и ендокринната система
14. Усилва половата активност и мъжката потентност
15. Намалява увеличената простата
16. Грижи се за редовността на менструалния цикъл и намалява менструалните болки
17. Подмладява и удължава живота – биоактивизира развитието на всички клетки, предотвратява преждевременното стареене на клетките, подобрява притока на кръв към клетките на кожата и така я подмладява и бръчките са изгладени
Как да приемаме:
Взимаме 1 супена лъжица цветен прашец и разтваряме в 1/3 чаша вода. Може да приготвим от вечерта разтвора или да смесим на сутринта като го изчакаме 15-20 мин да се разтвори добре. Ако така ни е трудно да го приемаме може да го разтворим в малко прясно изстискан сок /от грейпфрут например/ или някои предпочитат така – в кисело мляко от вечерта с малко мед.
Кога:
Най-добре е сутрин на гладно. Или през деня, но на гладно. Така организма ни най-добре извлича полезните вещества.
Как да избираме и да съхраняваме:
След изваждането на цветния прашец от кошера той трябва да бъде поставен на тъмно място. Слънчевата светлина бързо понижава полезните му свойства. За съжаление цветния прашец навсякъде се продава в прозрачни опаковки, изложени на сергии на пряка слънчева светлина. Трябва да избираме такъв прашец, който да е изсушаван в специални фурни на не повече от 42 градуса, защото всички ферменти и ензими умират на по-висока температура. Много от продавачите на цветен прашец не съобразяват това. Също така най-добре е да купуваме такъв прашец, който е изкаран скоро от кошерите. С течение на времето той бързо губи качествата си, а след 1 година полезните му свойства намаляват значително. След като веднъж сме закупили, добре е да го съхраняваме в хладилника на 4-5 градуса или на тъмно прохладно място в стъклен буркан.
Цветния прашец изключително добре се съхранява в мед. Към 1 кг мед добавяме 100 грама цветен прашец. Разбъркваме с неметална лъжица и оставяме така за около 2 седмици. Добре е или да обръщаме буркана всеки ден /ако е добре затворен/ или през ден-два да го разбъркваме, докато цветния прашец напълно се разтвори. Медът е най-добрия консерватор и така най-добре се запазват полезните качества на цветния прашец. Ако към това добавим 10 гр пчелно млечице се получава супер стимулатор за целия организъм. Но не прекалявайте с дозата. От такава смес си взимайте по 1-2 лъжици на ден, но не повече. На деца може да давате по 1 чаена лъжичка на ден.
За понижаване на стойностите на кръвната захар и холестерола се прави следното лекарство от пчелен прашец, мед и краве масло:
100гр. пчелен прашец, 100гр. мед, 250гр. краве масло се объркват хубаво до получаването на еднородна смес. Оставя се в хладилник да престои 24 часа и след това е готово за употреба. Взима се по една супена лъжица сутрин на гладно. Курса на лечение е 6 месеца, след което се почива поне един месец и при необходимост се повтаря.
Постинга има информативен характер, каквото и лечение да предпиемете се посъветвайте с лекар.
Много често нашето лошо самочувствие и емоционални битки със самите себе си се дължат преди всичко на лъжи, които си внушаваме.
Докато не се научим да различаваме лъжите и да ги заменим с истина, емоционалното ни равновесие е невъзможно.
Лъжите пораждат емоционални страдания, а емоционалните страдания водят до безпокойства, безпокойствата – до страх, съмнение....
Статистически в медицината е доказано, че най-много хора умират от безпокойства и техните последици, отколкото от каквито и да е други причини.
От друга страна, истината предизвиква емоционално здраве. По думите на Джеймс Алън в книгата му “Когато човек мисли”: “Всяко семе на някаква мисъл, посято или оставено да стигне до съзнанието и да пусне корени там дава плод....Добрите мисли раждат добри плодове, лошите мисли –лоши плодове.”
Този закон, който управлява света на психологията-че всяка мисъл, поражда друга, подобна на нея-всъщност е едно от най-великите послания за лична надежда. Защото прави емоционалното равновесие, достъпно за всеки, който е готов да се посвети на познаване на истината, на вярата в нея и на прилагането й на практика.
Най-често срещаните лъжи, в които вярваме и които предизвикват емоционални страдания:
1. Трябва да бъда съвършен.
2.Трябва да ме обичат и да ме харесват.
3.По-лесно е да заобикаляш проблемите, отколкото да се изправиш лице в лице с тях.
4.За да бъда щастлив, нещата трябва да вървят както аз искам.
5.Причините да се чувствам зле са извън мен.
6. Мога да имам всичко.
7. Струвам толкова, колкото онова, което върша.
8. Животът би трябвало да е лек.
9. Животът би трябвало да е справедлив.
10.Не би трябвало да чакам за да получа това , което искам.
11. По същността си хората са добри.
12. Щом брака ми изисква толкова много усилия, двамата с партньора ми със сигурност не сме подходящи един за друг.
13. Проблемите в моя брак се дължат на партньора ми.
14. Партньора ми в брака е длъжен да задоволява всичките ми потребности.
15. Моят брачен партньор ми е задължен за онова, което правя за него.
16. Не би трябвало да се променям като човек, за да подобря брака си.
17. Партньора ми в брака би трябвало да е като мен.
18. Често правя от мухата слон.
19. Често приемам нещата лично.
20. За мен нещата са или черни или бели.
21. Често от дървото не виждам гората.
22. Миналото предопределя бъдещето.
23. Често възприемам нещата като се ръководя от чувствата си, а не от фактите.
24. Божията любов може да бъде заслужена.
25. Бог мрази греха и грешника.
26. Като християнин Бог ще ме опази от болката и страданието.
27. Всичките ми проблеми са предизвикани от греховете ми.
28. Мой дълг като християнин е да удовлетворя всички нужди на другите.
29. Мъчителните чувства като гняв, подтиснатост или тревога са знак, че не вярвам достатъчно силно в Бога.
30. Бог няма да има полза от мен, ако не съм духовно силен.
Всяко едно от тези твърдения е лъжа и показва как се самозаблуждаваме. Списъкът може да продължи, даже и вие да добавите някоя ваша лъжа, в която сте вярвали, но в един момент на истината сте “прогледнали”.
Добрата профилактика на нашето емоционално здраве, или изкуството да се усещаме добре в собствената си кожа, изисква от време на време да се запитаме, дали не сме приели някоя заблуда за истина...и това ни кара да се чувстваме обезпокоени..
“Няма нищо по-лесно от самозаблудата, защото човек с готовност вярва в онова, което желае”-Демостен
Апитерапия се нарича методът за лечение и профилактика с мед и пчелни продукти(от лат: apis-пчела). Основният продукт в това лечение е медът, но заедно с него се използват и пчелния восък, пчелния прашец, пчелния клей, пчелната отрова и пчелното млечице. Непрестанно трудещите се пчелички ги добиват от растенията, преработват и натрупват в кошерите, така че хората ги взимат наготово като биологични активни вещества и използват от хилядолетия. Тези продукти носят цялото богаство от лечебните качества на растенията , от които са събрани, допълнително обогатени от начина на обработка чрез уникалния пчелен организъм и начина на съхранение в пчелния кошер.
Сред тях, пчелния клей (балсам, лепило)играе изключително важна роля за добрата защита на пчелното семейство и неговите продукти. Това е главният дезинфектант и основното лекарство срещу всички вредни, болестотворни микроорганизми, които биха могли да заразят кошера или неговите обитатели. За това често го наричат “аптеката на кошера”или “естественият антибиотик”. Защитните му функции си личат и от наименованието “прополис”, което в превод от гръцки означава pro-преди и polis-град-“пред града, крепостта”, “защита на града”.
За последните 50 милиона години нито едно друго насекомо не е успяло да повтори изключителните процеси, които протичат между стените на кошера. Пчелния клей е абсолютно уникално вещество, което пчелите създават сами. От пъпките на растенията те събират капка по капка различните восъци, балсами и смоли, които имат защитни функции за растенията. Най-често основа за прополиса са веществата събрани от пъпките на младите клонки на тополите(определени като най-важния източник), кестените върбите, сливите, дъбовете, елхите, ясените, брезите както и боровете.
На първия етап пчелите събират тези вещества от растенията, смесват ги със слюнката си и тази нова, претърпяла вече биохимични промени лепкава маса те донасят донасят до кошера в кошничките на задните си крачета(както транспортират и цветния прашец), но без да влизат в кошера. При пчелите съществува много строго разделение на труда. В кошера “работят” само най-младите пчели, които са още “чисти”. Колкото по-стара е пчелата, толкова “по-мръсна” работа извършва и толкова по-далече от кошера. Защото там вкъщи атмосферата е стерилна, въпреки идеалната среда за развитие на всякакви микроорганизми и плесени: влажност, около 70%, и температура 37-38 С, огромното количество обитатели (между 50 000 и 80 000), които непрекъснато влизат и излизат.
Основната заслуга за поддържането на тази стерилност е на прополиса.
На втория етап предадените растителни смоли се дообработват веднага със секретите от пчелите “къщовници” и едва тогава получения клей се използва за нуждите на дома и семейството. С него те полират килийките и им правят капаче, за да запазят от плесен, личинките или меда в тях, и осъществяват първична защита срещу микроби, гъби, плесени, запълват цепнати и пролуки в кошера, за да се предпазят от външни климатични влияния,” опаковат”убитите и неканени гости, които не могат да изхвърлят сами, като по този начин ги консервират и предпазват от разлагане, изолирайки кошера от последващите болестотворни процеси. Те покриват с клей и собственото си тяло, с което се предпазват от възможни заболявания.
Клеят се събира само през лятото, излишния за момента се складира и именно него вадят и използват пчеларите. От един кошер могат да се извадят годишно до 300гр. прополис и може да бъде съхраняван до 7 години.
Благодарение на изключителния си състав прополисът е един сложен биоактивен продукт с изразени антибактериални, антивирусни, антимикотични и антирадиационни свойства. Като такъв той бил използван още от древността, макар че едва през 20в. задълбочените научни изследвания доказали и обяснили тези му свойства.
Прополисът стимулира както неспецифичните, така и специфичните фактори на имунитета.
Той изчиства клетъчните мембрани, отстранява холестерола, нормализира клетъчното дишане, унищожава болните клетки, не поражда митотични и хромозомни аномалии, възстановява поразените тъкани.
Прополисът участва в регулирането на ендокринната система.
Установено е непосредственото влияние на прополиса върху хипофизата, което подпомага изработването на кортикостероиди и намалява активността на панкреаса.
Характерно за прополиса е антиоксидантното му действие, което е много важно в онкологията. Той не е токсичен и намалява деленето на раковите клетки.
Прополисът като хепапротектор, подобрява съотношението между албумите и глобумените и намалява риска от появата на некроза на черния дроб.
Прополисът стимулира регенерирането на тъканите, като увеличава фибробластите. Това води до смекчаване на белезите след изгаряния, подобрява образуването на костната тъкан след счупвания.
Пчелния клей спомага за епителизирането на язви на стомаха и на дванадесетопръстника(особено при наличието на хеликобактер пилори) . Ликвидира стомашно-чревните разстройства независимо от причинителя им.
Много изследователи отбелязват анестизиращия ефект на прополиса, доброто влияние върху регенерацията, както и стимулиращото му действие върху ръста и теглото, повишава устойчивостта на организма към заболявания. Прополисът влияе върху активността на макрофагите и спомага за бързото отстраняване на микроорганизмите от огнището на възпалението. Той стимулира процеса на фагоцитоза, като увеличава общата устойчивост на организма.
За препаратите съдържащи прополис е характерно бързото противовъзпалително действие. Той обезврежда токсините. Антитоксичният ефект на прополиса се използва при лечения на заболявания, съпроводени с интоксикация на организма-туберколоза, дифтерит, скарлатина и др.
Прополисът увеличава устойчивостта на организма към облъчване.
С изключение на пчелната отрова, приложението на която изисква строга дозировка и правила, останалите пчелни продукти са лишени от токсичност, от странични ефекти, противопоказания и несъвместимост с други препарати. Като единственото противопоказание за употребата им може да се посочи алергията към тях. Хора със захарен диабет, решили да се лекуват с прополис, трябва да бъдат под наблюдението на лекар, апитерапевт, тъй като прополиса води до трайно понижаване на стойностите на кръвната захар.
Естественият антибиотик унищожава патогенната микрофлора на гнойни и възпалителни рани, неутрализира действието на токсините, изменя цитологичната картина на раневия процес, има силно противовъзпалително действие, унищожава патогенните микроорганизми, като не засяга здрави клетки, има анаболен ефект, снема болевия синдром, възстановява в цялост кожата.
Статията има информативен характер, преди да предпиемете каквото и да е лечение е необходима консултацията с лекар, специалист.
Бъдете винаги здрави.
Първите сведения за използването на прополиса са намерени в древен Египет(3200-1100г. Пр. Хр.) в папируса открит от немския египтолог Еберс. Този свитък дълъг 65 фута/19,81метра и съдържащ списък с древни лекарства е първото писменно свидетелство за използваните в онези времена лечебни растения и животински продукти, сред които е и пчелния клей. Използвали го главно в процесите на балсамиране и мумифициране телата на умрелите, т.е. били открити присъщите му своъства на консерватор.
Древните гърци (1900-300г.пр. Хр.), които дали и името прополис, го използвали най-активно заради антисептичното му и ранозаздравяващо действие.
В “Истори на животните” Аристотел го препоръчва при инфектирани и гнойни рани и при проблеми с кожата. Като лечебна субстанция се появява и в някои староеврейски тесктове, а изключителните му терапевтични свойства се описват още в СЗ. Знанието се предало и в древен Рим, където пчелния клей се продавал по-скъпо от меда, а всеки легионер носел парченце прополис в раницата си по време на дългите военни походи.
В произведенията на Плиний и Диоскорид, започнал научен спор относно произхода на прополиса, но общата констатация била, че той намалява болката, оздравява раните, абцесите, язвите, премахва възпаленията и е добро обезболяващо средство. Към тези твърдения се присъединява век по-късно и великият Гален.
На другия край на света инките в Южна Америка, също познавали и зползвали прополиса заради антимикрочните му свойства при лечението на болести съпроводени с треска.
През 11в. Авицена (980-1037г.-персийски лекар, философ, учен, смятан за баща на съвременната медицина), съветва да се употребява пчелен клей при рани от стрели, както и при всякакви нелечими по друг начин рани.
В Европа старите медицински трудове от 12в. показват, че този безценен пчелен дар влиза в състава на множество лекарства срещу кожни заболявания и възпаления на горните дихателни пътища.
Прополисът се приема и за една от тайните съставки в лаковото покритие на струнните инструменти(цигулки, арфи, чела) на великия майстор лютиер антонио Страдевариус(1644-1737).
По времето на Наполеон Бонапарт(1769-1821) и големите му военни кампании френските войници също масово използвали прополиса при третирането на раните си. Но най-активно и официално като дезинфектант и за анестезия пчелния клей бил използван от английските лекари в т.нар. Бургски войни. Бурите са холандски преселници в Африка, които започват антиколониални войни срещу англичаните.
През втората световна война руските лекари също използвали прополиса за лечение на ранените войници и като дезинфектант в болниците. След което за дълги години бил забравен.
“Открил ”го наново датския биолог К.Лунг.Аагаард, който бил любител пчелар. През 1967 година той се разболял от остро възпаление на гърлото, но вместо да си остане вкъщи и да се лекува тръгнал на екскурзия с колегите си. През нощта вдигнал 40градуса температура и вече в делириум му изплувала думата “прополис”. Едва стигнал до кабинета си, извадил го, счукал го и залял с гореща вода. Филтрирал го няколко пъти, с част от получената течност изплакнал обилно гърлото си, а останалата част изпил, легнал и заспал. На другия ден бил съвсем здрав и решил да се заеме с проучването на този пчелен продукт по-задълбочено. До 1973 година в Дания били направени още редица научни изследвания и всички те потвърдили изключителните лечебни свойства на прополиса, доказали липсата на странични явления при лечението с него и описали механизмите на неговото действие.
Доказана практически и научно била невъзможността от приспособяване и изграждане на имунитет към прополиса от страна на бактерии и вируси, а същевременно била констатирана увеличаваща се противомикробна активност на някои антибиотици при съвместна употреба. Изследванията продължават и днес в научни лаборатории по целия свят, резултатите от които се обобщават на световни научни срещи и симпозиуми.
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. tili
14. hadjito
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
