Психосоматични фактори при кожни заболявания

Кожата, която включва косата и ноктите, е един от най-големите и най-забележителните органи в тялото. Тя е водоустойчива, миеща се, еластична, самовъзстановяваща се и осезателна. Предпазва ни от загуба на вода и поемане на вода, като същевременно ни позволява да дишаме; защитава ни от инфекции и досег с чужди вещества и регулира телесната ни температура. През кожата ние опознаваме света и той ни опознава чрез нея. Кожата пламва от гняв или срам, изчервява се от любов или смущение, пребледнява от шок, настръхва от студ и очакване или се поти от усилие или страх. Всяка емоция поражда реакция в кожата, която може да бъде измерена електрически. Както пише Джозеф В. Клаудер, “Душата влияе на кожата по-силно от всеки друг орган...Кожата е орган, който по значението си в изразяването на емоциите е сравним само с очите”.  Кожата отразява с какво се храним, колко продължително спим и дали приемаме алкохол. Кожата е най-външното проявление на нашето най-съкровено същество: чрез нея ние общуваме и си взаимодействаме с другите. Тя представлява границата между нас и света, средище на вътрешното и външното. Ето защо кожните заболявания често са свързани с проблеми в общуването, особено ако то застрашава по някакъв начин нашите граници. Докосването преминава през тези ограничения, пресичайки нашите граници като стига до чувствата ни. Докосването е най-основната форма за общуване, предаване на любов, нежност, лечение, сигурност, увереност, безопасност и страст. Бебето може да умре, ако не го докосват достатъчно, а лишени от човешки контакт, възрастните могат да развият сериозни ментални заболявания и травми. Докосването е естествена част от близостта, но физическият контакт невинаги е приятен; той може да породи страх да не ни наранят или чувство за уязвимост и незащитеност. Страхът от докосване показва по-дълбокия страх от себеразкриване, може би вследствие на предишно докосване, което е било насилствено. Възможно е човекът да се чувства омърсен или грозен, да изпитва срам или вина. Лицето е тази част от нас, която първа се среща със света и по която най-често ни преценяват. Ние прекарваме страшно много време и даваме много пари в опит да подобрим лицето си, за да го социално приемливо осигурявайки си маска, зад която да скрием чувствата си.Лицата могат да бъдат открити или затворени, отпуснати или напрегнати, доверчиви или подозрителни, щастливи или тъжни – лицето показва всичко, което става под повърхността. Колкото повече се чумерим, толкова повече мускулите ще придобият този намръщен вид; колкото повече се усмихваме, толкова повече лицето ни ще изглежда непринудено. Противоречивите чувства, самоувереността, ненавистта към себе си, необузданите страсти, стаените чувства или болката – всички те се изписват върху лицето под формата на петна, обриви или други кожни възпаления. Много сухата кожа показва стаени емоции, въздържане от общуването и чувствата. Мазната кожа разкрива излишък от емоции – често страстни или твърде гневни – които не намират отдушник. Всяко петно по лицето е вътрешна болка, избила навън. Акне Акнето обикновено се появява през юношеството и ранната младост и представлява изригване на всички противоречиви и потиснати чувства, заключени вътре в нас. На този етап от живота е много трудно да имаме добро самочувствие. Всичките ни постъпки изглеждат глупави или погрешни; нямаме самочувствие и често не можем да се понасяме. Животът ни се струва несправедлив и като че ли се заяжда с нас – а всъщност болката идва от нашия вътрешен конфликт. Объркването, което характеризира преминаването от детството в зрелостта, е огромно. Това е период, когато колебливо откриваме кои сме като личности, разтърсвани от мощни сексуални пориви без отдушник. Фантазиите изобилстват, всяко чуждо докосване може да подтикне хормоните да “полудеят” от желание. Акнето отразява дълбочината на бушуващите в тялото емоции – копнежът за изява се проявява в обривите. Това е вътрешен вик да престанем да се критикуваме, молба да се приемем и да открием вътрешната си красота. Акне розацея Засягащо най-често жените на средна възраст, това заболяване води до зачервяване на бузите и носа вследствие на разширени кръвоносни съдове, последвано от избиване на пъпки. Обикновено се свързва с неправилно хранене или тютюнопушене, алкохол, цироза на черния дроб, то показва още потиснат гняв или негодувание – проблеми, свързани с енергията на черния дроб. Тъй като розацеята засяга лицето, тя подсказва чувство за отхвърленост и липса на утвърждаване от страна на околните, пораждащо горчивина и неудовлетворение. Гъбички на краката Сърбежът, напукването и зачервяването на кожата между пръстите на краката се причинява от често срещана гъбична инфекция, която лесно плъзва в общи помещения като съблекални и плувни басейни. Пръстите на краката представляват нашето вглъбяване в подробностите и по-специално в посоката, в която отиваме и всичко предстоящо. Дали не трябва да се заемем с някакви досадни детайли? Дали нещо не ни дразни, ядосва или ни влиза “под кожата”? Какво ни кара “ да се пукаме по ръбовете”? Вървим ли в желаната от нас посока? Циреи Циреите се причиняват от инфекция на космения фоликул, когато съпротивителните сили на организма са слаби и бактериите се размножават. Той подсказва за изригване на гневни и възпалени емоции или нечисти мисли, насочени към партньор, родител или нас самите. Възможно е тези чувства да са ферментирали или трупали енергия доста време преди избиването на цирея. Емоциите буквално кипват, образувайки гноен връх, който иска да се разпука. Циреите по лицето обикновено показват, че сме ядосани за нещо, което не искаме да приемем или да разрешим; ако са на гърба, вероятно става въпрос за проблем, от който се опитваме да се скрием. Натъртване Когато се ударим някъде и се натъртим, това означава, че вървим в погрешна посока или вършим нещо нередно. Символично се удряме в тухлена стена. Дали не се опитваме да постигнем невъзможното и не гледаме какво се задава насреща ни? Дали не гледаме твърде далеч напред, вместо да обръщаме внимание на непосредствените подробности? Дали не се сблъскваме постоянно с едни и същи проблеми вътре в нас? Натъртеното място е болезнено и изисква нежност и внимание. Понякога мястото се възпалява. Изразяваме ли гнева си или го държите заключен в нас? Дали някой не ни нанася емоционални удари? Честите контузии могат да показват, че се чувстваме убити от живота; те отразяват позицията на жертвата, според която трябва да понасяме мълчаливо каквото ни дойде на главата. Дали не трябва да поемем отговорност за положението си и да не позволяваме повече да ни удрят? Изгаряне Проблемите тук се асоциират с нашата връзка със света. Това подсказва, че “си играем с огъня” и трябва да внимаваме повече, особено в областите на емоционална опасност, тъй като изгарянето означава загуба на защитната ни покривка. Малките изгаряния ни напомнят да следим детайлите, да спазваме границите, да не посягаме твърде бързо, без преди това да проверим какво има там. По-големите изгаряния показват, че вътре в нас пламтят някакви много разгорещени емоции – гняв, неудовлетворение или болка. Изгарянията предизвикват силна чувствителност и често прекъсват физическите контакти с околните. Дали не се нуждаем да останем насаме със себе си, да се вгледаме навътре? Дали не ни трябва време да излекуваме не само повърхностната рана, но и раната вътре в нас? Мазоли и загрубяла кожа Местата със загрубяла и вроговена кожа показват, че мисловните модели – като страх или предразсъдъци – са станали закостенели, фиксирани или блокирани. Мазолът е нещо кораво и безчувствено. Натрупването на кожа умъртвява способността ни да чувстваме и приемаме външно влияние. То е като защитна стена, която не позволява никакво доверяване или открито общуване с другите. Ако мазолът е на краката, значи почвата, на която стоим, е станала непоклатима и установена; като не позволява промяна или движение, или отпускане в потока. Вместо това има съпротива и вътрешна закостенялост. Порязване Порязването е като ментална рана, психическо нараняване от нещо извън нас (поразяването се причинява от външен предмет, а не от вътрешно изриване) или понеже сме посегнали и сме стигнали прекалено далеч. Порязването засяга способността да се защитаваме и отслабва границите ни. Дали нещо или някой не е нарушил личното ни пространство? Малките порязвания могат просто да ни подсещат да се вглеждаме в детайлите, да следим как ни влияе психически и емоционално заобикалящата среда. Големите порязвания показват, че вероятно се чувстваме прерязани от някого и това ни внушава нещо, накълцани или отрязани от някого и това ни внушава усещане за незащитеност и уязвимост. Няма къде да се скрием; границите ни са изложени на показ. Дерматит Дерматитът е понятие, което обхваща широк спектър от кожни възпаления, причинявани от стрес, инфекции или алергии. Раздразнението показва, че нещо ни тревожи, предизвиквайки повърхностна реакция. Кожните проблеми са начин да задържим света на разстояние. Дали някой или нещо не ви дразни или ни влиза под кожата? Или се чувстваме прекалено изложени, уязвими и чувствителни? Екземата сочи за силна чувствителност към заобикалящите ни условия и емоции. Тя ограничава физическия контакт, създавайки сякаш сфера, която ни предпазва от чуждо докосване. Има ли области на контакт и общуване, които ни дразнят? Страх от интимност? Заключваме ли се в себе си от страх да излезем от черупката си? Изолираме ли се, когато всъщност копнеем за човешка близост? Дали не сме прекалено чувствителни към някого или нещо? Още през 1916 г. Джелифе и Ейвънс описват случай на псориазис, твърдейки, че психологическите фактори, т.е. ексхибиционистките тенденции, имат в тази ситуация първостепенно етиологическо значение. Известно е, че при екзема и невродермит садомазохистичните и ексхибиционистките тенденции корелират с кожните симптоми. В няколко случая е наблюдаван следният динамичен модел: демонстрацията на тялото, което иска да получи внимание, любов и одобрение, с други думи ексхибиционизмът, се използва като оръдие за съперничество и предизвиква чувство за вина – така кожата се използва като средство за ексхибиционизма и става обект на заболяване. Ф. Дойч и Р. Надел също са описали нарцистични и ексхибиционистки личностни черти.  При тези заболявания голямо етиологично значение има разчесването. Психоаналитичните изследвания показват, че важен фактор в разчесването са агресивните импулси, които вследствие на чувството за вина се отклоняват от своята първоначална цел и се обръщат срещу самия човек. Показателен е следният случай, изследван от Шпигел в Чигагския институт по психоанализа. 22-годишна болна с бял цвят на кожата, неомъжена девойка била изпратена за лечение на повтарящи се пристъпи на силен невродермит. Обривите, които се появявали предимно на горните и долните крайници и на лицето, имали екземен характер и представлявали отделни червени участъци със сърбеж. Болната яростно ги разчесвала, особено по време на сън, докато започвала да тече кръв, което я обезобразявало. Тя се консултирала с много дерматолози и обикновено й казвали, че не могат да й помогнат, защото състоянието й е предизвикано от емоционални фактори – извод, който тя сама направила на базата на редовното четене на психологическа литература. Кожните обриви се появявали и изчезвали през целия живот на болната. За пръв път екземата се появила у нея една седмица след раждането й. Майка й по време на бременността била силно разстроена от случайната смърт на седемгодишния си син, а след това от последвалия развод с мъжа й. Детството на болната преминало в домовете на различни роднини, където тя винаги се чувствала незащитена заради плахостта на майка си и своя статут, който на практика се свеждал до домашна прислужница. В училище болната била стеснителна и социално дезадаптирана, но проявявала добри качества в учението. Тя страдала силно от усещането, че не е като другите и че е ненужна заради екземата, липсата на баща и нормален семеен живот. Но по време на учението в университета с физическото съзряване тя се активизирала и получила социално признание. След университета тя си намерила добра работа и завързала връзки с различни мъже. Всички тези отношения прекъсвали и разривите в отношенията се съпровождали с тежки пристъпи на екземата. В периода, когато тази повтаряща се картина започнала за заплашва възможностите й да работи и да има нормални междуличностни отношения, тя решила да се обърне към лекар. Започнал курс по психоанализа и болната веднага получила мазохистична невроза. Едновременно с обострянето на кожните обриви болната постоянно очаквала да бъде отхвърлена от терапевта, изпитвала също и чувство на вина заради агресията и еротичните желания. Тези чувства се смесвали при нея в отношенията с мъжете, които се характеризирали с доста бързо удовлетворение на сексуалните импулси и били съпровождани с депресия, чувство на вина и агресия, когато научавала, че мъжът няма намерение да се жени за нея. Именно в този момент кожните обриви винаги достигали до максимума си. По време на психоанализата станало ясно, че болната възприема терапевта (и някои други мъже) като отдавна изгубения си баща. Върху тези заместващи бащата фигури болната насочвала своите зависими орални въжделения и желания за топлина, уют... След фрустрацията на тези желания при нея се появявала агресия и чувство на вина. Тези чувства частично се регулирали с проекцията на отговорността по формулата “всички мъже са свине”, а също и с кожен израз на афекта. Своите агресивни чувства тя изразявала с разчесване и полученото в резултат уродство изобразявало срам, унижение, неприемане. В този момент, чувствайки се съвършено недостойна за любов, болната се опитвала да се свърже в телесни отношения с майка си и след неуспешно завършване на опита влизала в депресия. Близо до самия край на цикъла се появявала маскулинна форма на протест, болната започнала да отделя повече внимание на работата си, странейки от тесни връзки с жени и мъже, афектът при нея започвал да се омекотява и състоянието на кожата се подобрявало. За три години терапия болната постепенно осъзнала своя повтарящ се модел и в края на краищата могла да изгради немазохистични отношения с мъжа, за който след това се омъжила. В резултат на намаляването на агресията и чувството на вина тя могла да си позволи да изпита удовлетворение от тези отношения. Кожните обриви изчезнали и повече не се появили. Лющещата се и белещата се кожа показва, че нашите граници са тънки и нестабилни, лесно поддават, вследствие на което ние лесно се влияем от другите и нямаме почти никакво чувство за идентичност. Състоянието може да означава още, че сме като змия, която си сменя кожата,отървавайки се от старите си навици, за да даде път на новите, но не можем или се страхуваме да се разделим с тях. Трябва да излющим старите пластове на мислене. Обривът разкрива, че действаме твърде прибързано или че нещо ни притеснява сериозно. Дали не поемаме повече рискове, отколкото би трябвало? Дали не правим прибързани заключения, преди да сме изслушали цялата история? Или някой ни кара да се чувстваме разпалени и много нервирани? Дали не сме направили нещо, от което се срамуваме и сега се чувстваме виновни? Или пък сме алергични към някого или нещо? Сърбежът е дращене по повърхността – значи нещо отвътре се опитва да привлече вниманието ни, понеже иска да излезе навън или нещо отвън се опитва да ни раздразни и да се вмъкне под кожата ни. Сърбежът ни подлудява от неудовлетворение. Какво се опитва да излезе навън? Дали не трябва да огласим нещо? Или някой ни дразни до лудост? Самото чесане е опит да се отстрани досадната причина. Дали не се опитваме да се отървем от нещо или някого? Чесането може да показва и потисната агресия. Дали не ни се иска да ударим някого? Меланома Ракът на кожата се среща все по-често, тъй като дупките в озоновия слой водят до прекомерно излагане на вредните слънчеви лъчи. Това заболяване е пряко свързано с околната среда, особено в страни като Австралия. Все пак меланомата често засяга хора, които изобщо не са се излагали на вредните слънчеви лъчи, така че психоемоционалният компонент е много силен. Меланомата подсказва, че нашите граници са били нарушени. Сигурно сме били подложени на силен стрес, емоционално напрежение или вътрешен конфликт, вследствие на което сме се почувствали незащитени и уязвими? Възможно е да изпитваме неприязън към себе си или да не се грижим за себе си; да се подчиняваме на чуждите желания и да пренебрегваме собствените си нужди; или да се разкъсваме в някакъв дълбоко вкоренен конфликт относно физическия контакт и докосването. Потене Потните жлези са част от системата за контрол на телесната температура, така че когато навън стане топло, ние охлаждаме тялото с вода. Прекомерното потене обикновено се наблюдава, когато емоциите ни са твърде разгорещени и ние се нуждаем от отдушник – отвътре кипим от сконфузване, срам, гняв или страст. Студената пот се свързва със страха, най-вече с дълбокия страх от общуването или конфронтацията и с чувството за несигурност и незащитеност. Потенето се дължи и на прекалена нервност или срамежливост, което изисква да се отпуснем вътре в себе си. Кокоши трън и брадавици И двете се причиняват от вирус, като кокошите тръни излизат на краката, докато брадавиците могат да се появяват навсякъде. Има две основни връзки с тялото и ума. Едната е чувството за нарушаване на личната неприкосновеност, което предизвиква силна реакция. Когато вирусът ни завладее, нещо прониква през външния защитен слой и това поражда усещане за отвращение и погнуса – ние се чувстваме уязвими и безсилни, сякаш сме жертва на тази чужда енергия. Какво ни яде? Какво е проникнало през границите ни и сега се разполага в нас като у дома си? Кокошите тръни се вкопават в краката и причиняват немалко болка.Те могат да ни пречат да стъпим здраво на земята. Има ли някаква ситуация, която ни измъчва, но не правим нищо по въпроса? Трябва ли да сме по-твърди и ясни в отстояването на собствените си нужди? Другият аспект е ненавистта към себе си или отхвърлянето на определени части – може да сме настроени толкова негативно към дадена част от нас, че тя да не превърне в отделно, грозно нещо. Брадавиците могат да се дължат на убеждението, че не сме привлекателни и не заслужаваме да бъдем обичани. Много често засегнатата част от тялото символизира силни чувства на срам или вина, които ни се иска да скрием или замаскираме. Необходимо е да ги обсипем с любов – да ги признаем за неразделна част от цялото ни същество.  Ефективната терапия на подобни кожни заболявания изисква съгласувано психологично и медицинско лечение. При това психотерапията трябва да въздейства върху лежащите в основата на това състояние емоционални фактори.  Източник

 Лечебни свойства.

Познатият ни днес зехтин крие куп лечебни ползи, познати от хилядолетия, но и преоткрити и от съвременния човек. Лечебните свойства на тази уникална растителна мазнина са безброй. Продуктът осигурява перфектна грижа за сърцето и артериите, регулирайки налягането и редуцирайки лошия холестерол. Продуктът има съществена роля за редуциране рисковете от инфаркт и сърдечни усложнения.

Познати са и антиоксидантните му свойства, дължащи се на антиоксидантите в него и поли- и мононенаситените мастни киселини, които са бързоусвоими. Антиейдж ефектът на това растително масло са обусловени от витаминния комплекс С, Е, А, Д и К.

Има слабително действие и улеснява изпразването на червата, като не позволява задържането за храната в тях да продължи дълго. При гастрит и язва също действа не само успокояващо, но и лечебно. Отразява се благоприятно на чернодробната и жлъчната дейност, като спомага за изхвърлянето на камъни и токсини.

Интересни са изследванията, доказващи че прием на няколко лъжици дневно от тази растителна мазнина, редуцира значително риска от развитието на тумори и рак.

Зехтинът е безценен и като средство за поддържане свежия вид на кожата и косата. Предпочитана съставка е в козметични продукти, предназначени за лична хигиена и грижа на пациентите със специфични кожни проблеми – дерматити, екземи, както и в антиейдж сериите и тези за подхранване на косата.

Пиене на зехтин и лимон сутрин за черен дроб и жлъчка.

Ползите от сутрешното пиене на зехтин не само върху здравето на нашия черен дроб и жлъчка, са доказани отдавна. Масленият извлек от маслини пречиства от токсини и спомага протичането на процесите, свързани с тяхното изхвърляне.

Освен това предпазва черния дроб от затлъстяване, въпреки че зехтинът сам по себе си е мазнина. Този парадокс се обяснява от химичния състав на маслиненото масло – то изобилства от моно- и полиненаситени есенциални мастни киселини.

Този уникален по своите качества продукт поддържа и жлъчния мехур в добро здраве, като помага за изхвърляне на камъните от жлъчката.

За пречистването на тези два взаимносвързани органа може да разчитате единствено на зехтин, както и на комбинацията му с други продукти. Първият лек включва смесването на част лимонов сок, две части мед и три части маслинено олио (зехтин). Освен сутрин от този лек приемайте и още две дози през деня – преди обедното и вечерното хранене.

Сутрешният прием на зехтин е възможно да осъществите комбинирайки продукта с лимонов сок или сок от червено цвекло. От това домашно приготвено лекарство е необходимо да приемате по лъжица всяка сутрин, в продължение на месец-два.

За отслабване.

Вероятно Ви звучи невероятно, че точно мазният зехтин е идеалното средство за отслабване. Това свое качество той дължи на факта, че мазнините в него са бързо усвояеми. Те не само, че се усвояват бързо, но и създават усещане за ситост.

С цел отслабване приемът на зехтин е специфичен. Започва се с количество от една лъжичка, което се увеличава до лъжица. Задължително след приема му е да не консумирате абсолютно нищо през следващите 40-50 минути. Ако чувствате необходимост, процедурата може да повтаряте и вечер, а не само сутрин.

За лечение на камъни в бъбреците.

Зехтинът участва активно в лечение на камъни в бъбреците. За него се знае, че улеснява придвижването на камъните и способства за тяхното изхвърляне.

Ежедневно консумирайте по петдесет милилитра всяка сутрин, преди да сте закусили. Още на четвъртия ден разбитите камъни ще започнат да се придвижват по пикочните пътища, което вероятно ще усетите.

Друг изключително мощен лек за разтваряне на камъните е смес от зехтин (екстра върджин – 28 грама), лимон (270 грама – използват се и корите), кленов сироп (една чаша), магданоз (предварително смлян – 270 грама) и мед (270 грама).

Нарязаните на тънки филийки лимони+останалите съставки се поставят в блендер и всичко това се разбива до получаването на хомогенна смес. От лекарството, което задължително трябва да бъде съхранявано в хладилник, приемайте по една лъжица сутрин и вечер, преди сън.

За лице и тен.

Зехтинът може да бъде от полза и за кожата на Вашето лице, ако знаете как да го използвате. Въздействието му е благоприятно за всеки вид кожа, но е истинска благодат за сухата. Фенолите, ненаситените мастни киселини и витамините (най-вече Е и А са ценни за кожата) осигуряват пълноценна грижа за Вашето лице. За този уникален продукт се знае, че забавя процесите на окисление в клетките, осигурявайки перфектна антиейдж грижа.

Начините да дарите на кожата си ползите, които той предлага, са много. Най-лесният от тях е почистване на кожата. Едва ли предполагате, че именно с мазния зехтин е възможно да отстраните от кожата си нечистотиите, полепнали по нея през деня.

Затоплете малко вода и потопете в нея памучен тампон. След това го намокрете с висококачествен зехтин и обтрийте лицето си. Останете така две-три минути, след което остранете с вода (използвайте хладка). Ако кожата Ви не е прекалено суха, преди измиването на маската, обтрийте я с розова вода.

Уместно е съчетанието на маслиненото масло с разтопено на водна баня какаово масло, което е най-доброто масло за придобиване на тен.

Преди да отидете на плаж и да приложите който и да е от тези домашно приготвени лосиони, не забравяйте че е необходимо вашата кожа да бъде идеално ексфолиирана.

На гладно при гастрит.

За период от половин месец поглъщайте на гладно по лъжичка от ценното растително масло, а след това задължително хапнете филийка ръжен хляб. Само след две седмици стриктно изпълнение на метода ще почувствате желаното облекчение.

При запек, за разхлабване.

Разхлабващото действие на зехтина е известно отдавна и той се счита за едно от най-добрите средства за облекчаване на запек. С цел разхлабване и бързо изпразване на червата, заложете на този лек – достатъчни са по три лъжици дневно. Първата задължително погълнете сутринта, още преди да сте консумирали храна. Алтернативен вариант за приема на останалите две лъжици е прибавянето им любимата зеленчукова салата.

 

Маска за суха коса и косопад със зехтин.

Веднъж седмично е препоръчително да включите зехтина в грижата за Вашата коса, особено ако тя е суха и/или страдате от косопад. Най-популярната маска е смесването на две лъжици от маслото с разбит белтък.

За косопад – розмарин, мента, лавандула, джинджифил. За суха коса овлажняващ ефект има лавандуловото масло, сандалово, масло от здравец и розмарин.

Зехтин в грижа за косата може да съчетаете с бадемово, арганово, жожоба и масло от пшеничен зародиш, които синергизират действието си, комбинирани с маслинено масло.

С канела.

Зехтин се съчетава успешно с канела в грижата за капеща коса със забавен растеж. За нея е необходимо да затоплите половин чаша зехтин и към него да прибавите в следната последователност по две супени лъжици мед и канела и накрая разбит жълтък. Маската оставете да престои върху косата най-малко четвърт час.

За кожата, против бръчки.

На кожата зехтинът действа добре при рани от изгаряния, екземи, наранявания и травми. Втривайте го директно в кожата. Популярно е и приложението му по време на бременност като превантивна мярка срещу появата на стрии. При появата на такива третирайте ги със смес от зехтин, кокосово, какаово и масло от шеа – равни количества. Всичко се смесва на водна баня.

Против бръчки зехтинът може да бъде използван като маска (с тях Ви запознахме по-горе) и масло за масаж. С леко затоплен зехтин мажете всяка вечер дълбоките бръчки, отмийте го чак на сутринта.

Жабурене със зехтин помага при пародонтоза и връща белотата на зъбите

Жабуренето със зехтин е лечебен способ, познат отдавна, който е изключително ефективен и при пародонтоза. Процедурата има се препоръчва и за подмладяване, тъй като чрез нея се изхвърлят токсините и се забавя стареенето на клетките.

От истинския зехтин очаквайте чудеса. Той е способен не само да заздрави и да излекува венците Ви, но и да избелите зъбите Ви с няколко тона. Жабурете се веднага след ставане от сън. Зехтинът, който ще изплюете е с бял цвят.

Внимавайте да не го погълнете, тъй като в него са се събрали всички токсини. Това масло притежава уникалната способност да улавя всички нечистотии и остатъци от храна, насъбрани в устната кухина. На кървящите венци добре действа и втриването на чист зехтин след измиване на зъбите.

Кой е най-полезен: Студено пресован, екстра върджин.

Най-полезен е качественият зехтин, който не е рафиниран или познатия ни екстра върджин. При методите на добиването му висококачествените сортове маслини не се подлагат нито на топлинна, нито на химическа преработка. Качественото масло се извлича по механичен метод чрез студено пресоване.

ВНИМАНИЕ! ОТ ЗЕХТИНА ТРЯБВА ДА СЕ ОТКАЖАТ ХОРАТА С ХРАНИТЕЛНО ОТРАВЯНЕ, ИНФЕКЦИЯ НА ЧЕРВАТА, РАЗСТРОЙСТВО НА СТОМАХА, ЗАЩОТО ТОЙ ИМА СЛАБИТЕЛЕН ЕФЕКТ. НЕ БИВА ДА СЕ УПОТРЕБЯВА И ПРИ ИНДИВИДУАЛНА НЕПОНОСИМОСТ КЪМ ПРОДУКТА.

източник

 Експертите предупреждават, че има риск за здравето, причинен от готвенето със слънчогледово олио, предаде DailyMail. Те съветват да се използва масло, мас или зехтин. Според тях най-здравословно е да се готви с кокосово масло. В последни проучвания се установява, че при нагряване растителното масло отделя химикали с висока концентрация, наречени алдехиди, за които се смята, че са едни от причините за рак, деменция и заболявания на сърцето. При загряване маслото, зехтина и маста също отделят адехиди, но в значително по-малко количество. Най-малко алдехиди се отделят при нагряване на кокосовото масло.

Професор Груутвелд, който провежда серия от експерименти в университет „Де Монтфорт“, казва: „В продължение на десетилетия, сме предупреждавани да не ядем масло и свинска мас, защото са вредни, но ние открихме, че те са много по-здравословни, когато става въпрос за пържене.“ Той допълва, че въпреки здравословните полинаситените киселини, съдържащи се в слънчогледовото масло, когато се нагрее, в него се случват сложни химични реакции, които водят до натрупване на много токсични съединения. Неговият екип измерва нивата на окисление на алдехидите, отделящи се в следствие на загряване на различните продукти.

Професор Груутвелд казва, че храните, пържени в олио, като например риба и чипс съдържат 100 до 200 пъти повече алдехиди от препоръчителния дневния лимит, определен от Световната здравна организация. И все пак Националната здравна организация във Великобритания съветва да се избягват храни с високо съдържание на мазнини, както и да се използва малко количество слънчогледово олио, вместо масло и мас.

Според професор Груутвелд, проблемът е получил ограничено внимание от хранително-вкусовата промишленост и здравеопазването.

Според университета „Оксфорд“, мастните киселини в растителни масла, също допринасят и за други здравословни проблеми.  Професор Джон Стейн, професор по невролофия в „Оксфорд“, казва че царевичните и слънчогледовите масла са опасни, колкото и климатичните промени. Тези растителни масла променят човешкия мозък.  Те са богати на омега-6 мастни киселини, които водят до намаляване на омега-3 мастните киселини в мозъка, а те са от изключителна важност за здравето. „Ако ядете прекалено много царевично масло или слънчогледово олио, мозъка поглъща твърде много омега-6 и активно губи омега-3 мастните киселини“, казва професор Стейн. „Вярвам, че липсата на омега-3 е сериозен фактор, който допринася за проблеми със здравето.“

Експертите съветват изключването на тези растителни масла и заместването им с по-здравословните алтернативи.

 

Източник:

 Ползите от пиене на топла вода с лимон за организма.

- Топлата вода с лимон помага на храносмилането. Нейният атомен състав прилича на слюнката и на солната киселина на стомашния сок.
Лимонът е много полезен за храносмилателната система, защото съдържа лимонена киселина. Тя си взаимодейства с другите ферменти и киселини и може лесно да стимулира отделянето на стомашен сок и храносмилането.

- Черният дроб изработва повече ферменти от водата с лимон, отколкото от друга храна.
Водата с лимон чисти черния дроб. Лимоненият сок стимулира черния дроб да изхвърля токсините, а водата извежда тези шлаки навън.
- Топлата вода с лимон помага на естественото изчистване на червата.
Водата с лимонен сок може да нормализира храносмилателната функция и да изведе от организма токсичните вещества.
- Лимонът е мощен антиоксидант
Водата с лимон е незаменим за нормалния метаболизъм, защитава организма от свободни радикали, извежда холестерола и укрепва имунната система, защитава ни от преждевременно стареене.
- Лимонът има високо съдържание на калий
Калият е важен минерал, който работи с натрия за плавното електрическо предаване в главния мозък и нервната система. Депресията, тревогата, страхът често са следствие от ниско ниво на калия в кръвта. Нервната система се нуждае от достатъчно количество калий за осигуряване на устойчиви сигнали към сърцето. Така че здравето на вашето сърце непременно ще се подобри след редовно приемане на вода с лимон.
- Освен това в лимона се съдържат калций и магнезий в добро съотношение.
Калцият е нужен за костите, предотвратява рахит и остеопороза, а магнезият е важен за здравето на сърцето.
Лимонът съдържа следните витамини: каротин - 0,01 мг, витамин В1 – 0,04 мг, витамин В2 – 0,02 мг, витамин В5 – 0,2 мг, витамин В6 – 0,06 мг, витамин С – 40-70,0 мг, витамин РР-0,1 и микроелементи: калций, калий, магнезий, фосфор, натрий и желязо. Витамин Р в съчетание с витамин С е отлично средство да укрепване на съдовете.
- Вода с лимон моеж да помогне за понижаване на кръвното налягане.
Особено е полезен лимонът при начален и умерен стадий на хипертонична болест, когато налягането не се повишава над 160/90. Ефективната лечебна доза е сокът от два големи лимона на ден. Като се започне лечение с лимон, трябва редовно да се измерва артериалното налягане и щом то се понижи (а това е възможно след 2-3 седмици), да се намали дозата на приеманите хипотензивни препарати или изобщо да се откажете от тях.
- Водата с лимон създава ефект на алкализиране в организма.
Дори ако я пиете непосредствено преди хранене, това ще помогне на вашия организъм да поддържа по-високо ниво на рН. Колкото по-високо е нивото на рН, толкова по-устойчив е вашият организъм към болестите.
Лимоните и всички кисели плодове се разграждат в стомаха и създават алкална реакция, тъй като органичните киселини, влизащи в състава на пресните плодове, се дисоциират не като киселини, а като основи, отделяйки хидроксилната ОН-група с отрицателен заряд, т.е. група – носител на електрон. Затова всички сурови кисели плодове алкализират организма. Що се отнася до лимона, той може да дава алкална реакция за сметка на витамините-антиоксиданти, които се съдържат в него.
- Водата с лимон помага да се разреди пикочната киселина, която, като се натрупва, води до болки в ставите и подагра.
Водата, разредена с натурален лимонов сок, благоприятно влияе на работата на ставите, като намалява болката не само в ставите, но и в мускулите.
- Водата с лимон помага за намаляване на слузта в организма.
В лимонения сок има огромно количество витамин С, който помага на храносмилането, а също така повишава имунитета.
- Водата с лимон извежда мазнините, помагайки за намаляване на теглото и придавайки на организма допълнителен тонус.
В лимона се съдържат вещества, които разграждат мазнините. Лимонената киселина може да усилва секрецията на стомашния сок и да ускорява обмяната на веществата. Пектинът може да нормализира нивото на захарта в кръвта, а също да чисти лимфния поток.
Как и кога да се пие вода с лимон
За тази цел трябва да се използва топла пречистена или изворна вода. Вземете половин чаша топла вода без захар и изстискайте там най-малко половин лимон. Най-добре използвайте специална сокоизстисквачка, за да получите максимум сок с минимум усилия.
След пиене на вода с лимон трябва да си изплакнете устата, за да се избегне увреждане на зъбния емайл от лимонената киселина.
За защита на емайла на вашите съби изчакайте поне половин час, преди да почистите зъбите си след консумация на лимонов сок. 
Вода с лимон трябва да се пие сутрин на гладно и да не се закусва веднага.
Някои препоръчват водата да се пие един час преди ядене за постигане на максимални резултати.
Вода с лимон за отслабване
Калоричността на лимона е семо 31 ккал. на 100 г. Диетолозите смятат, че лимонът е полезен за отслабване.
Първият прием на вода с лимон направете сутринта. Нагрейте вода като за чай. Отрежете кръгче лимон и го пуснете вътре. Такава напитка помага за ускоряване на работата на храносмилателната система и разгражда мазнините.
А през деня изяжте няколко късчета лимон, това още повече ще ви помогне за постигане на желания резултат. Пектинът, който се съдържа в лимоните, помага за намаляване на апетита.
С помощта на вода с лимонов сок можете да изчиствате организма си. Можете да смелите целия лимон (с кората) и тази каша да добавяте във водата през деня. Тази напитка помага за детоксикация на организма.
За по-бързо намаляване на теглото помага настойка от зелен чай, в която са добавени две чаени лъжички ябълков оцет и кръгче лимон.
Като приемате вода с лимон за отслабване, старайте се да пиете повече чиста вода. Това не само ще помогне за по-бързо отслабване, но и няма да позволи на лимоновия сок да разруши с киселината си вашия стомах. Паралелно консумирайте повече плодове и зеленчуци, които са богати на фибри, което намалява чувството за глад. Слагайте лимонов сок и в салатите.
Бъдете винаги здрави!

 източник:psoriasiss.alle.bg

 Под негово „ръководство“ се осъществяват всички важни биохимични реакции, които са отговорни за поддържането на жизнените процеси. Естествено колкото повече го товарим, толкова по-уязвим става той. А съвременния човек в действителност  натоварва много повече черния си дроб.

В забързаното си ежедневие често пренебрегваме сигналите на тялото  винаги търсим бързото решение – например боли ни зъб и се тъпчем с болкоуспоителни и отлагаме посещението при стоматолога; храним се с полуфабрикати. И дори за миг не се замисляме, че всичко което поглъщаме, вреди не само на стомаха ни, но и на нашия черен дроб. И въпреки отличната регенеративна способност на черния дроб, броят на заболявания като чернодробна недостатъчност, продължава да нараства.

Основни функции на черния дроб в организма.

Детоксикация – неутрализация на токсични съединения, които влизат в кръвта от околната среда (алкохол, токсини, лекарства);

Рециклиране и обезвреждането на токсични метаболитни продукти, образувани в организма в процес на протичане на обичайните му функции и процеси (продукти, протеинови деградация, фенол, кетонни съединения и ацетон);

Участие в обмена на витамини и минерали: опредящ е не само за количествата на водно-разтворими витамини B, C, PP, както и мастно-разтворим A, E, K, микроелементи желязо, мед и кобалт, но и за тяхното пълноценно усвояване;

Участие в синтеза на полови стероиди, хормони на щитовидната жлеза, надбъбречните хормони и обезвреждане на произведените излишъци от тях – прекомерната хормонална секреция е също толкова опасна, колко и оскъдната;

Регулира въглехидратния метаболизъм – значим не единствено за здравословно тегло, но и за установяване на кръвната захар в нормални стойности, както и на атериалното налягане в нормални граници;

Отлагане и разпределение на енергия в субстратите на тялото (глюкоза, гликоген) от процесите на гликогенолизата, глюконеогенезата и гликолизата – и тук има отношение към нивата на захарта в тялото ни;

Участие в липидния метаболизъм (метаболизъм на холестерол, фосфолипиди, мастни киселини, липопротеини) – той е важен не само за общия тонус, но най-вече за сърдечното здраве;

Контролиране на процесите на протеиновия метаболизъм – включва синтеза на протеинови компоненти на клетъчните мембрани, на „транспортни“ протеини, на аминокиселините и съответно тяхното преразпределение;

Участва в имуноглобулиновия синтез на антитела и други важни протеини на имунната система;

Синтез на плазмени коагулационни и антикоагулационни агенти на кръвотворната система;

Контролира функциите на кръвотворната система, особено в периода на бременността и при растежа на децата;

Синтезира жлъчни ензими, участващи в процеса на храносмилането – тяхната основна роля е разграждането на мазнините от приеманата храна;

Регулация на билирубиновия метаболизъм и неутрализация на вредните процеси чрез конюгация с глюкуронова киселина;

Оказва влияние върху утаяването на кръвта – в случай на необходимост снабдява с кръв определени органи ( чрез изтласкване на кръвоносните съдове при загуба или дефицит на кръв по време на застойна сърдечна недостатъчност);

Най-голямата жлеза на човешкото тяло, която участва във функциите на всички органи, това е нашият черен дроб. Увреждането му е възможно да се изразява като симптом, придружаващ смущението в една или всички свои функции на органа – тежестта зависи от етапа и сложността на заболяването.

Заболявания на черния дроб, групи и болести.

Всички видове чернодробни заболявания са причинени от унищожителни структури, развиващи се в тялото. Най-често това са хепатоцити на чернодробните телца. В резултат от тяхната некроза се формират заболявания на артериалните и венозни кръвоносни съдове и. Жлъчни аномалии, предизвикани от чернодробна дисфункция, се разглеждат в отделна категория.

Функционално (възпалително и гнойно) увреждане на клетките на черния дроб:

1.Вирусен хепатит (всички видове);

2.Токсичен хепатит;

3. Хепатомегалия неуточнен произход (неоправдано увеличаване на размера на органа);

4. Омазнен черен дроб – заболяването стеатоза;

5. Стеатогепатит (от алкохол или лекарства; може да стане хроничен;

6.Туберкулоза и сифилис

7.Чернодробен абсцес(образуването на гнойни кухина).

Травматични увреждани – разкъсвания на тъканта, причинени от коремна травма, прободни рани или куршум;

Съдови заболявания

1.Тромбоза на венозните стени (синдром на Budd-Chiari)

2.Пилефлебит (гнойно възпаление на порталната вена на коментирания орган);

3. Портална хипертония (високо налягане в порталната вена)

4. Интрахепатална артериовенозна фистули (ненормална анастомоза между съдовете).

Поражение на интрахепаталните пътища между жлъчка и черен дроб

1.Чернодробна холестаза (жлъчен застой в тъканта);

2. Остър холангит (гнойно възпаление на жлъчните пътища);

3. Хроничен холангит;

4. Интрахепатална холелитиаза (в резултат от жлъчни камъни);

5. Болест на Кароли (вродена разширяването на интрахепаталните тръби със увеличава образуването на камъни и множество малки абсцеси).

Неопластични заболявания

1. Чернодробна киста (натрупване на течност Limited, ограничен капсула);

2. Хемангиоми (ненормално натрупване на съдови структури в тумор);

3. Хепатоцелуларен рак ;

4. Ангиосарком и други саркоми;

5. Интрадуктален карцином (тумор на Клатскин);

6. Метастазирал рак, засягащ чернодробната тъкан;

Паразитни инфекции -алвеококсис, ехинококоза, аскариоза, лептоспироза;

Наследствени заболявания

Хипоплазия и аплазия на черния дроб (хипоплазия или отсъствието на тялото);

Атрезия на интрахепаталните проводи и кръвоносните съдове (стеснение или мембрани, които пречат на кръвопритока или жлъчката);

Чернодробна ферментопатия в резулат от нарушение на билирубиновия метаболизъм (синдром на Гилберт, Дъбин Джоунс);

Чернодробна метаболитно увреждане (синдром на Уилсън);

Заболявания, причиняващи хемохроматозата;

Наследствен пигмент стеатоза.

Увреждания на черния дроб и патология на други органи –

1. Застойна сърдечна недостатъчност на черния дроб;

2. Амилоидоза ;

3. Бъбречно-чернодробно увреждане;

4. Хепатомегалия с левкемия.

Структурни и функционални увреждания на черен дроб и усложнения от тях

1. Цироза;

2. Чернодробна недостатъчност;

3. Хепатоцелуларна жълтеница;

4. Чернодробна кома.

Автоимунни смущения и патологии, при които се наблюдава безпричинно разрушаване на собствената имунна система на черния дроб:

1. Автоимунен хепатит

2. Първичен склерозиращ холангит;

3. Първична билиарна цироза;

4. Псориазис

Признаци и симптоми на заболяванията.

За симптоми на чернодробно заболяване се считат оплаквания като гадене, мъчителни киселини в стомаха , специфичен остър мирис (подобен на този при изпотяване), жълтеникав оттенък на кожата и урината, диария, промени в цвета на фекалиите от тъмно кафяв до блед жълто и дори зеленикав.

Възможно е чернодробните нарушения да станат причина за акне в зряла възраст, съпътствано с непрестанно чувство за глад, жажда, сърбеж по кожата, лошо зрение. Не е изключено болният да започне бърка бяло с жълто, постоянно да чувства студ или прекормерна топлина, да будува през нощта, да се оплаква от треска и сърцебиене. Възможна е загуба на част от косата и дори от веждите. Вероятна е появата и на гърчове, които са признак за атеросклероза, сърдечни и съдови проблеми.

Някои случаи създават затруднения за правилното диагностициране дори опитен хепатолог. Всичко зависи от специфичната форма на заболяването, индивидуалните характеристики на тялото, наличието или отсъствието на коморбидност.

Основните клинични прояви на чернодробно заболяване могат да включват:

Усещане за дискомфорт и болка;

Увеличаване размера на черния дроб;

Обща слабост и неразположение;

Главоболие ;

Нарушаване на психическите и познавателните способности;

Повишено изпотяване и подуване;

Пожълтяването на кожата и склерата на очите;

Обрив на кожата;

Тежки сърбежи на кожата ;

Повишена чупливост на артериалните стени и предразпаложеност към кървене;

Симптоми на хиповитаминоза;

Промяна в честотата на отделянето и цвета на изпражненията;

Увеличаване на стомаха;

Подуване на корема;

Необоснована загуба на тегло;

Горчивината в устата;

Пукнатини по повърхността на езика и образуването на патина в бял или кафяв цвят;

Покачване на температурата;

Как боли черният дроб?

Черният дроб боли с различен интензитет и болката се локализира в различни части. Ето кои са признаците за ориентация за наличието на чернодробно заболяване:

Лека болка, усещаща се в горния квадрант ( в дясно). Обикновено е съпътствана от коремни болки и тежест в краката. Мудният патологичен процес е обусловен от възпаление или прекомерно натрупване на токсини. Този вид чернодробна болка често е обусловен от претоварване на чернодробната капсула или увеличаването на размера й. Пациентите не могат ясно да посочат точката на болката;

Интензивно разпространена болка на същото място – често е обсловена от възпалителни, гнойни и патологични процеси или поражения на жлъчните пътища;

Силно болково усещане – това оплакване не е типично за чернодробни увреждания; обусловена е от патологията на жлъчката;

Липса на болков симптом в чернодробната област – при ниска интензивност на протичащото заболяване. Установява се единствено на етап недостатъчност или цироза.

Диагностика по кожата.

При заболяване на нашия черен дроб страда и кожата. Възможно е тя да бъде:

Бледа или тъмна с ясно изразено изпотяване и видимо подуване на тъканта под кожата – лицевата част и крайниците са най-често засегнати;

Суха, лющеща се, с множество следи от надраскване и пукнатини;

Склонна към алергични обриви, появата на атопичен дерматит , псориазис, екзема ;

Не е изключено още:

Пожълтяване – свързва се с жълтеница. Проявата му в умерен интензитет и поява на оранжев оттенък е нормална при чернодробни проблеми. В диференциалното диагностициране на жълтеница, този критерий позволява да се изключат механичните и хемолитичните видове на заболяването, придружени от лимоненожълто тен;

Появата на кошмарните стрии – обусловени са от кожно разтягане, проявяващо се като изтъняване и появата на циатонични резки по кожата. Причина за това се търси в хормоналния дисбаланс не само в женския организъм, но и в мъжкия. Появява се при неспособност на черния дрод да неутрализира излишните количества стероидни хормони.

Обриви при болен черен дроб.

Различни обриви се проявяват често при пациенти с чернодоробни проблеми.

Относно техния произход и вид те условно могат да бъдат разделени на:

Пустулозни обриви с тенденция на фоликулит и фурункулоза – основават се на имунен дисбаланс. Проявява се на фона на намаляващата чернодробна способност да синтезира имуноглобулини;

Алергичен обрив във вид на петна и пъпки – причина за него са нарушената чернодробна функция и способността за детоксикация;

Хеморагичен обрив – малки кръвоизливи по цялата кожна повърхност, наричани още петехии обрив. Намаляване интензитета на функциите на нашия черен дроб е причината за оплакването. Първо от тази аномалия страдат протеините, участващи в кръвосъсирването. При тези пациенти, склонността към поява на синини е повишена дори при най-леката травма.

Сърбеж при чернодробните заболявания.

Кожните възпаления са придружени и от силен и често нетърпим сърбеж при наличието на чернодорбно заболяване. Комбинацията от жълтеникав оттенък и кожен обрив са често срещани. Тя съпътства и неизяснени симптоми, свързани със стойностите на билирубина. Възможно е други токсични метаболитни продукти да бъдат концентрирани в микроциркулационния поток и това да причини по-нататъшно възпаление и сърбеж.

Причини за болестите на черния дроб.

Чернодробната тъкан има огромен потенциал по отношение на устойчивостта си към околната среда.

Сред възможните причини за проблеми с черния дроб са:

Вирусни агенти. Те включват типове хепатитните щамове, които са най-известни ( A, B, C, D, E), както и други редки видове. Остри и хронични възпалителни процеси в чернодробната тъкан, са главните причинители на хепатит С. Хепатит от групата В се счита за опасен, тъй като става хроничен. Този от групата С се открива на етап цироза;

Токсични ефекти. Дългосрочен и редовен прием на токсични съединения от околната среда (пари, химически съединения, тежки метали) води дп куп проблеми. Това може да стане чрез умерено повишаване на нарушената чернодробна функция, без масивна некроза на хепатоцитите с преход към прогресивно хепатоцелуларна недостатъчност;

Влияние на лекарствата – не всички медикаменти повлияват хепатотоксичността. Повечето от тях се считат за агресивни средства, сред тях са химиотерапевтични лекарства, антибиотици, хормонални препарати;

Алкохол – систематичната злоупотреба с етанол-съдържащи продукти оказва пряк отрицателен ефект върху чернодробните клетки. Това води единствено до развитие на цироза. Безопасната дневна доза от 40% етанол в чернодробната тъкан не надвишава 90-100 мл за мъже и за жени 50-70 мл;

Инфекциозни и паразитни агенти – сред тях са контролираните от ехинококоза и алвеококос, лептоспироза и кръгъл червей. Те стават причина за патологични промени при остри и хронични процеси, трансформиращи се в кисти;

Пропуск в диетата, изразяващи се в нездравословен начин на хранене – в това отношение най-опасни са пържените храни и пушените продукти, които съдържат голямо количество подправки. Консумацията им е отговорна за смущения в жлъчката, причиняващи стагнация, холангит и каменни образувания в системата;

Наследствено предразположение , генетични заболявания и малформации – те са виновници за атрезия на чернодробните съдове и проводи, хиперплазия на черния дроб;

Остра коремна болест, протичаща с гнойни процеси – отговорна е за разпространението на нагнояване в системата на порталната вена, водеща до тромбоза;

Наранявания и травми в боластта на корема и черния дроб – възможно е години след травмата да бъдат открити кисти или насъбрана течност в чернодробния паренхим;

Йонизиращо лъчение и други физически и химически канцерогени – възможно е да причинят ракови дегенерация в някои области на тъканта, изграждаща черния дроб.

Високата регенеративна способност на чернодробната тъкан я отличава от останалите тъкани в тялото. Степента на злокачественото влиянието на факторите, причиняващи чернодробни заболявания, е в тясна връзка с начина на живот (хранене, активност прием на лекарства, алкохол, контакт с канцерогенни вещества).

Диета при заболяванията на черния дроб.

Неизменна част от лечението на чернодробни заболявания е спазването на строг хранителен режим, от който са изключени определени продукти. Всеки диагностициран пациент е задължително да спазва конкретни препоръки с цел подкрепяне на чернодробната функция и поддържането й относително спокойна.

От режима на хранене следва да бъдат изключени следните продукти:

Алкохол – абсолютно се забранява, дори и в минимални количества;

Кафе и силен чай;

Сок от грозде, домати и доматен сок;

Газирана минерална вода, особено с багрила или силно охладена;

Тлъсти меса (свинско, пуешко) и карантия (бъбреци, черен дроб, мозък, сърце);

Бульон от месо, гъби, фасул и киселец;

Ечемик, царевица и просо каша;

Паста с добавки, пасти и сосове с домати и сметанов сос;

Всички видове пушени продукти, колбаси, консерви, сладкарски изделия мазнини;

Агнешко, телешко и свинско месо – елиминират се напълно;

Риба, богата на мастни киселини (сьомга, сьомга, есетра, змиорка, шаран, есетра, сом), включително осолена и пушена риба;

Всякакъв вид хайвер и суши;

Пресен хляб и изделия на сладкарското производство (бисквити, сладкиши, понички, бисквити);

Ферментирали млечни продукти – мляко и сирене, осолени и ароматизирани сирена

Някои зеленчуци: брюкселско зеле, спанак, кисели краставички, чесън, лук, патладжан, гъби, репички, ряпа, аспержи и чушка.

Какви продукти са разрешени?

Напитки – Отвара от шипка плодове, слаб черен чай с лимон, мляко (можете да използвате ксилитол – заместители вместо захар), сокове от плодове без захар, компот от сушени и пресни плодове;

Зърнени продукти – ръжен хляб или трици; пшеничен хляб (задължително е да е престоял един ден);

Нетлъсти меса – препоръчителни са пуешко месо, телешко, заешко, пилешко (кожичката задължително трябва да се премахне);

Нетлъста риба – изберете между бяла риба, щука, треска и всички с ниски стойности на мазнини (разновидности на речни риби);

Мазнини растителни и животински – позволено количество рафинирано растително масло (10 г) и сметана (10-30 г);

Нискомаслени млечни продукти – с нисък процент на маслено съдържание; Кефир и мляко може обезмаслено само максималната стойност на мазнини не трябва да надвишава 2%.

Яйца- препоръчителният брой на ден е само едно яйце. То може да бъде от всякакви видове домашни птици;

Зеленчукови ястия – приготвени от картофи, тиква, тиквички, моркови и цвекло . Отлично допълват менюто грах и зеле. Препоръчително е продуктите да бъдат сварени, смелени и да се направи супа, суфле или гювечи с прибавяне на месо и риба. В малки количества е възможно да се консумира царевица и айсберг салата;

Варива – елда, ориз юфка и макаронени изделия;

Подправки – дафинов лист, канела, магданоз, копър, ванилия;

Заместител на сладкишите и захарните изделия са плодовите конфитюри, меда и мармалада.

Диетата при чернодробни заболявания не ограничава консумацията на пресни зеленчуци и плодови салати, растителни мазнини, желирани продукти и херинга. Те са позволени в малки порции, така че да не причиняват метеоризъм. Същото се отнася и за киселото зеле.

Печене и варене са най-подходящите методи за приготвяне на ястията. Пържените храни се изключват напълно.

Позволените храни е добре да комбинирате в салати и яхнии с добавка на малко сол. Тя осигурява натриеви йони и хлор. Готови ястия преди консумация задължително се затоплят. Подходът от шест хранения дневно снабдява организма с всички хранителни вещества.

Профилактика на черен дроб.

Добрата профилактика на този вид заболявания включва следните мерки:

Предпазване на работещите в опасна среда с токсични вещества чрез използването на лични предпазни средства;

Консумиране само прясна храна, закупена от надеждни доставчици. Химическата обработка на повечето хранителни продукти е изключително вредна за черния дроб;

Преустановяване консумацията на алкохол;

Избягване на необезопасени интимни контакти;

Спазването на принципите на здравословното хранене;

Ваксинирането срещу хепатит В – задължително е препоръката да се спазва особено от лицата в риск;

Стриктно проследяване на състоянието на пациенти с хронично чернодробно заболяване;

Избягване неконтролирания прием на лекарства;

Използване на хепапротектори, особено когато е налице вероятност от увреждане на черен дроб;

Незабавно оказване на лекарска помощ при наличието на съмнение за чернодробно заболяване;

Съвети.

Най-важно за пациентите е преустановят лошите навици, включително и консумацията на пикантни и мазни храни. Задушени или варени ястия е най-добре да се консумират. Храненето късно вечер. Ястията от патешко  не се препоръчват, както и колбаси. Млечните продукти приемайте с мярка. Да се яде често, но бавно е другата важна препоръка.

Лечение с народни средства.

С народни средства също е възможно да помогнем на черния дроб. Известни са много природни средства, които притежават силата да овладеят симптомите на болния черен дроб, да го пречистят и да поддържат функцията му в дългосрочен план. С билки също се лекува болен черен дроб. Освен стимулиращо на функцията му, те действат и в друг благоприятен аспект – помагат при болки и прекомерно омазняване (омазнен черен дроб).

Царевична коса за лечението на черен дроб, действие и начини.

Клинично доказани са положителните резултати от лечението на чернодробни заболявания с царевична коса. Благоприятното й влияние върху жлъчната дейност също е научно установено. Лековитата сила на царевичната коса се изразява в способността й да редуцира билирубина, да намалява вискозитета на жлъчката.

Царевичната коса притежава следните свойства:

Холеретик и диуретик,

Средство за повишаване секрецията на жлъчката,

За премахване на малки камъчета от пикочните пътища,

За превенция и изцеление на атеросклероза – намалява холестеролните нива

Служи кръвоспиращо и диуретично при бъбречни заболявания и оточност от различен произход.

Рецепта за бульон – към лъжичка от суровината, поставена в емайлирана купа, прибавете вода (около 200 мл) и обработете на водна баня за 1/2 ч. Охладете и филтрирайте течността. От лъжица до три приемайте през четири часа, преди храна. Разклащането на съда с бульона е задължително преди да го погълнете.

Възстановяване на повредените клетки с куркума.

Куркумата е друго много ефективно средство за лечение и надеждна чернодробна профилактика. Веществото куркумин придава специфичния жълт цвят на подправка. То обуславая и множеството й полезни свойства.

Четвърт чаена лъжичка куркума разтворете в чашка вода, добавете мед, изчакайте пет минутки до разтварянето им и едва след това изпийте. Трикратно приемайте по доза от този лек.

Вкусна напитка с куркума: смелете в блендер чаена лъжичка куркума + сушени ядки кашу (две супени лъжици)+мляко (двеста мл). Всичко това разбъркайте старателно. Ежедневно приемайте по доза от напитката.

Чесън – универсалното средство.

Отделянето на холестеролните отлагания и мастните киселини се стимулира с консумация на чесън. Подправката съдейства и за повишаване на чернодробната секреция и за предотвратяване натрупването на мазнини.

Две скилидки, филирани на тънки резенчета, поставете в чашка вода, където престояват цяла нощ.

Изпийте водата на сутринта и пригответе следващата доза по същия метод. Нея приемете вечерта и изпълнявайте курса за месец.

Курсът гарантира пълно нормализиране на всички холестеролни показатели.

 

Овес за черния дроб.

Овесът помага да се очисти постепенно черния дроб от натрупаните вредни вещества. Филтрирането на кръвта с прием на овес не само премахва отложените ненужни и токсични вещества, но и го обогатява с полезни ензими.

Любимата на малки и големи овесена каша задължително присъства менюто за възстановяване при чернодробни заболявания.

Рецепта 1 – варете литър мляко или вода, към които сте прибавили предварително захар (една лъжица) и сол. След завирането на течността добавете чаша овесени ядки, като разбърквате непрекъснато. След сгъстяването на кашичката, когато започне да къкри, добавете петдесет грама масло и оставете още четвърт час на котлона. Гарнирайте спрямо предпочитанията си с мед или свежи плодове (може и сушени).

Рецепта за овесено желе – овесени зърна варете във вода, филтрирайте течността и варете до сгъстяване още един път. Желето може да овкусите със масло, сол или захар. Това улеснява приема без да намалява терапевтичния ефект.

Най-ефективно цялостно пречистване гарантира приемът на овесени настойки и отвари, тъй като лечебни компоненти в тях са в големи количества.

Как да сварим овеса?

Храната в течно състояние е бързо усвоима, тъй като повече хранителни вещества навлизат в кръвопотока и се разпространяват безпрепятствено в целия организъм. Курсът с овесена отвара е с продължителност 60 дни (най-малко), през които от лека се приемат малки количества.

Рецепта за бульон: варете в 1500 мл вода 150 грама чист овес за 20 минути. Киснете три часа, след което отцедете. Остатъчната суровина включете в състава на консумираните храни. Две седмици приемайте лека.

 Червено цвекло.

Диетолозите не случайно наричат цвеклото „прахосмукачка“, защото спасява от застоя на вещества. От него могат да се използват листата – върховете и корените. Той съдържа бетаин – мазнини разтворител. Полезно влияние оказва върху черния дроб – не само спасява от излишните мазнини, но и помага за реконструкцията и обновяването на клетъчната маса.

Цвеклото не е задължително да се готви. Сурови листа и корени могат да бъдат нарязани и приготвени като салата – разбърквайте ги с любимите си свежи зеленчуци, поръсете със зехтин и хапнете с наслада.

Цвеклото е добре да се добави като гарнитура за тежки месни ястия. Това улеснява дейността на черния дроб, усвояването на мазнините и обработката на храна.

Сок от моркови и цвекло.

Пресни моркови и сок от цвекло – използването на тези зеленчуци под формата на сок позволява да се работи върху цялото тяло по отношение на неговото прочистване от токсини и холестерол. Тази напитка подобрява тена, повишава устойчивостта към настинки. Изключително благоприятна е за жените – помага да се отърват от менструални болки.

Концентрацията на моркова в тази напитка трябва да бъде по-висока – десет части към три или една части цвекло. Еликсирът пийте трикратно преди храна по чашка. Ако е необходимо, добавете захар, мед или лимон, краставица и кокосово масло.

 

За препоръчване е използване на връхната част от цвеклото, тъй като тя изобилства от хранителни вещества. Сокът от цвекло е най-добре да бъде приеман наведнъж. Преди това той трябва да престои най-малко четвърт час. До този момент в напитката тече химична реакция, неутрализираща някои тежки за храносмилане вещества.

Морковите активизират жлъчката, изчистват жлъчните пътища. Тези техни свойства се дължат на витамин А. Морковът оказва силно противовъзпалително въздействие. С негова помощ е възможно да се предотврати заболяване.

Тиква.

Тиквата възстановява увредената чернодробна структура и очиства от токсините, благодарение на изобилието от пектин. Основното предимство на тиквата е нейната способност да възстановява клетъчните мембрани на хепатоцитите. Редовната й консумация предотвратява смъртта на клетките, допринасящи не само за нормалната чернодробна функция, но и за тази на целия организъм.

Тиква с мед – отлично средство за очистване, редукция на холестерола, насърчаване на липидната обмяна и предпазване от затлъстяване. Вкусен десерт от тиква, гарниран с печени плодове, хапвайте ежедневно, за прочистите черния си дроб.

Пресен сок – поглъщането на чаша от него съответства на хранителната стойност на половин килограм тиквена каша. Количеството за ежедневен прием е 1/2 чаша. Приемайте я сутрин на гладно.

Райска ябълка.

Има две причини да посегнем към вкусната райска ябълка, особено при чернодробни дисфункции:

Тя е плод, богат на груби влакна. Вредния холестерол се „всмуква“ от тях и стойностите му падат (с 10-15% надолу). Резултатът – всички канцерогени и натрупани токсични вещества са унищожени.

Изобилства от растителни захари , които са също безценни.

Гречка.

Известна като гречка елда е същински еликсир за черния дроб. Сред разнообразието от хранителни вещества в нея, се открояват високите стойности на флавоноиди. Благодарение на тях чернодробните клетки е невъзможно да бъдат унищожени от отлагането на мазнини в тъканта.

Годжи бери.

Вълшебното годжи бери спомага за отнемане на излишната мазнина от тялото, и особено тази, отложена в тъканта на жизненоважния черен дроб. Този суперплод изобилства от чудотворния галактолипид. Това вещество предпазва клетките на чернодробната тъкан от токсични вещества. Освен това поддържа нормални подвижността на ставите, гърба, коляното и рамото и останалите стави.

Галактолипиди е лесно да бъдат разбити при високи температури!

Бял трън – билката, която лекува болен черен дроб

В 500ml вода сложете две супени лъжици от билката, оставете да поври3-4 минути. След 4-5 минути прецедете и я изпиите на малки глътки. За лечебни цели се препоръчва 800ml на ден чай от бял трън.

Популярният бял трън е сред билките, които намират приложение при лечението на черен дроб. Незаменим е заради въздействието си на клетъчен аспект и способността да възстановява функцията на този жизненоважен орган.

Състав и свойства на белия трън.

Богатият химичен състав способства за засилване на клетъчните мембрани в чернодробната тъкан. Действа насърчаващо на жлъчния синтез и нормализира отделянето на течност. Същевременно с това подобрява детоксикацията, инхибира възпалителни процеси.

Съставката, обект на най-засилен интерес в белия трън, е силимарин. Тя отговаря за способността на билката да блокира навлизането на отрови в дроба. Този елемент буквално разлага токсините още преди те да проявят своето токсично въздействие върху дроба и от там върху целия организъм.

В него е открита още цялата гама от витамини, разтварящи се в мазнина, както и цинк, селен, кверцетин, мед, флаволигнани.

Белият трън предотвратява чернодробното затлъстяване, като същевременно ускорява клетъчната регенерация. Неговите антиоксидантни свойства подобряват обменните процеси и повишават резистентността към инфекции.

Белият трън предпазва човешкия организъм от пагубното влияние на алкохола, токсичните вещества и опасните тежки метали. Плодовете му имат ясно изразен хепапротективен ефект, обясняващ приложението на билката за изцеление на хепатит, цироза и токсични лезии. Жлъчният мехур също се повлиява изключително благоприятно от растението

Мед с канела.

Мед+канела е друг невероятен лек, който е възможно да приготвите по следния начин. Разбуркайте добре половин буркан мед с ароматната подправка в количество (две лъжици е достатъчно). Разбъркайте и приемайте преди храна или след това (изчакайте два часа). Количеството от две лъжици приемайте четирикратно или петкратно. Няколко дни са нужни, за да престанат болките в увредения и претоварен черен дроб.

Гъба чага.

Горещо препоръчван лек при хепатит и чернодробна недостатъчност е гъбата чага. Инфуз от нея приемайте двукратно, задължително половин час преди храна. Курсът трае тримесечие. На всеки десет дни от него се полага петдневна пауза.

Ето и два варианта за приготвянето на лековития инфуз:

Лъжица гъба в чаша вода (40-50 ° C) настоявайте за шест часа. Приготвеният инфуз приемайте на глътки по гореуказаната методика.

Инфузионен бульон от чага и корени от репей, който също благоприятства чернодробната дейност. За да го приготвите супена лъжица от настъргания корен от билката варете за пет минутки във вода (необходимо количество – две чаши). Настоявайте за няколко часа. След което следва смесване с петдесет милилитра от готова тинктура от гъбата. Приемът се осъществява по описания вече начин, но дозата е лъжица-две.

Сок от репей.

Сокът от репей е изключително полезен за прекаралите хепатит. Приготвя се месец май, като измитите откъснати листа се обработват с месомелачка и течността се филтрира неколкократно. Точно преди ядене е правилният момент да приемете сока. Една лъжица от горчивата течност е напълно достатъчна.

След седмица ежедневно приемане на сока, направете почивка за същия период. След това пийте от него веднъж в седмицата. За целия сезон е желателно да изпиете литър сок.

Артишок за черен дроб.

Многогодишно растение артишок служи предоставя на организма ни ценен витаминен и минерален заряд. Терапевтичните свойства на растението са известни изпитани от столетия. Продължават да се прилагат и днес в терапията на множество заболявания. Особено значим е артишокът за нашия черния дроб.

Действие.

Зеленчукът осигурява възможно най-благопроятния лечебен и протективен ефект върху този орган, а именно:

регулира функцията на синтезираните протеини

елиминира, холестерола, солта и излишната течност

оказва холеретично действие

ефективен в ранния стадиий на цироза

предотвратява развитието на холецистит

действа протективно срещу пораженията от токсините

ускорява усвояването на мазни храни

насърчава чернодробната функция и същевремено поддържа работата на органа

Полезни вещества.

Основният компонент екзотичния зеленчук, който обуславя лечебните и протективните му ефекти, се нарича цинарин. Неговият ефект се изразява по-силно състава на артишок, отколкото в чиста форма, благодарение на ред други компоненти:

инулин и каротин;

фосфати;

соли на елементите магнезий и калций;

калий;

витаминни елементи С, Р и останалите от B група;

органични киселини.

Откъде се взима и как се приготвя?

Ценният артишок като лекарство е възможно да бъде приеман в някоя от следните форми – капсули, таблетки, чайове.

В свежо състояние ще го откриете на рафтове в големите хипераеркети, както и на пазара. В останалите форми е достъпен в био магазнините и аптеките.

Сами може да приготвите и тинктура, използвайки половин килограм листна маса (изсушена) и литър 40% водка. След като инфузът отлежи половин месец, приемайте трикратно по лъжица от него.

За отвара ви трябва същата суровина(две лъжици), залети с вода (литър вряща). Лекът настоявайте десет минутки. От него пийте по лъжица преди всяко хранене.

Други билки.

Жълт смил (Хелихризум) Helichrysum Arenarium – жълтите цветчета на растението повишават секрецията на жлъчката и нормализират чернодробната функция.

Бял равнец – осен за повишаване на имунитета оказва и холеретично, противовъзпалително и обезболяващо действие.

Звъника – улеснява секрецията на жлъчката и едновременно с това действа стимулиращо на кръвната циркулация; оказва противовъзпалителни въздействие. Той премахва специфичното за жълтеница пожълтяване на кожата регулира метаболитните процеси.

Берберис (известен като кисел трън) – за нормализиране състоянието при хепатит чрез регулиране на чернодробната функция.

Глухарче, цвят – активира клетъчната дейност в чернодробната тъкан.

Риган – за подобряване на секрецията на жлъчката и по този начин поддържане на тонуса на жлъчните пътища.

Лайка – цветовете й действат противовъзпалително.

Мента – насърчава функцията на жизненоважния орган, елиминирайки жълтеницата.

Пача трева – спомага за отстраняване на възпалителните процеси.

Стевия – способства за нормализиране на функцията, има холеретичен ефект и лечебни свойства.

Коприва – отстранява възпалителните процеси, стимулирайки обменните процеси.

Невен – мощен природен хепапротектор.

Пелин – въздейства противовъзпалително.

Хелихризум, жълт смил (Helichrysum).

Ползите от билката жълт смил (Helichrysum arenarium), известна още като хелихризум, са познати на билкарите от хилядолетия. Днес от тях се възползват и фитотерапевтите, които препоръчват тази билка при куп смущения в дейността на черния дроб.

Това тревисто растение е покрито с влакна. Листната му маса се отличава със сребрист до зеленикав цвят. За цветчетата му вероятно се досещате, че са жълт на цвят, откъдето идва и наименованието му.

Жълтия смил ще срещнете в билкарските книги още като каменно цвете, неувяхка, безсмъртниче и хелихризум, което е най-известно му наименование.

Флавонодите, съдържащи се в тази билка, са от различни видове и това обяснява мощните й лечебни свойства. Най-ценни по отношение на техния биохимичен състав са флавоноидите халкон изосалипурпозид, апигенин и кемпеферол.

Болните от жълтеница, които приемат хелихризум, се възстановяват по-бързо. В резултат от употребата на лека при тях се наблюдава спиране на повръщането и мъчителното гадене, отделяне на отложените в червото газове, избистряне на кожата и заглъхване на жълтеникавото й оцветяване.

Продължителната употреба на готови препарати е възможно да предизвика жлъчен застой в чернодробната тъкан и поява на запек, въпреки че растението не е токсично.

Бял равнец.

Познатият на всички ни бял равнец (Achillea millefolium) е още една от билките, на които пациентите с чернодробни смущения трябва да обърнат внимание. Свързваме тази билка със женските заболявания, но нейната лечебна мощ не се ограничава единствено до тях.

Билката притежава противовъзпалителни свойства, обясняващи нейният положителен ефект върху вътрешните органи. Съдейства на слузообразуващите процеси, облекчава мъчителното състояние при задържане на газ в червата. Растението е мощен спазмолитик, което става ясно от положителното му въздействие върху жлъчните и пикочни пътища. Поради съдържанието на тревни танини, хамазулен и етерично масло е използваемо за лечение на рани.

Инфузия на растението насърчава съсирването на кръвта и редуцира риска от кръвни съсиреци. Белия  равнец също помага при  изгаряния, главоболие, диабет, менструални смущения. Елиминира напълно метаболитните смущения.

Освен флавоноидите, летливите и етерични масла, в билката са открити още и витамини К и С, дъбилни вещества и изключително ценния каротин.

Звъника или жълт кантарион.

Сред складираните в билката полезни вещества са флавонови съединения (рутин, кверцетин), аскорбинова и никотинова киселина, сапонини, захари, каротин, холин, летливи масла, танини, смоли и горчиви вещества. Всички те определят неговите антибактериални, антисептични, аналгетични и регенериращи свойства.

От древни времена се използва чай от жълт кантарион при профилактика и лечение на :

стомашни проблеми

ревматични заболявания

проблеми с пикочния мехур, включително и нощно напикаване при деца и възрастни

хемороидални образувания

възпаления на половите органи при жените.

Растението има положителен ефект върху нервната система заради свойствата си на антидепресант.

Билката се справя перфектно със стагнацията в жлъчния мехур и затова инфизията от нея е изключително ценна при жлъчни и чернодробни проблеми.

И всичко това растението дължи на токоферолите, каротина, дъбилните вещества, витамините С и РР (никотинова киселина), C-комплекса, хиперицина, етеричното масло, рутина и летливите вещества в него.

Токофероли – витамин Е, който е необходим, за да се предпази организма от свободните радикали.

Каротин – прекурсор на витамин А – необходим за запазване на зрението, подновяване на клетките на кожата и протекция от вируси.

Танините допринасят за почистване на раната от инфекция, намаляване на възпалението и ускорява заздравяването.

Никотиновата киселина способства за безпрепятственото протичане на функциите на сърцето и на нервната система.

С комплекс и витамин С – повишават имунитета, насърчава възстановяването и подновяването на хрущялите и сухожилията, поддържа кожния тургор, предотвратява дегенерация на нормалните клетки в ракови клетки.

Хиперицин и хиперфорин – специални вещества, които притежават антидепресантно действие.

Рутин – укрепва стените на кръвоносните съдове.

Летливо – зеленчук „антибиотици“, които имат мощен антимикробна активност.

Употребата на звъника е широко застъпена и в козметологията. Тя притежава противовъзпалителни, тонизиращи, антиейдж и анти-себорейни свойства. Използва се за:

акне;

мазна кожа;

повяхване и бръчки;

алопеция;

гнойни заболявания на кожата;

пукнатини по петите.

Берберис, кисел трън (Bйrberis).

От древни времена във Вавилон и Индия растеноето е използвано като лекарство и за пречистване на кръвта. Известно е, че помага при скорбут и жълтеница.

Плодове, листа, корени и кора – това са частите от растението, използвани за приготвяне на лекарства.

Киселият трън съдържа берберин – вещество с холеретичен ефект.

Корените на растенията съдържат различни алкалоиди, каротин, танини, витамин С, витамин Е и органични киселини. Следователно отвара от тях е ефективна за промиване и направата на лосиони срещу кожни проблеми.

Берберис има противовъзпалително, диуретично, стягащо, антимикробно действие.

Препарати на основа на екстракт от кисел трън се използват при следните заболявания:

– чернодробни

– язвени заболявания;

– туберкулоза ;

– маточни кръвотечения;

– възпаление на горните дихателни пътища;

– тумори в различни органи.

 

В народната медицина се използва при вътрешно кървене в периода след раждането, както и при диабет. Преди няколко години е установено, че киселият трън увеличава далака при пациенти с малария (изхвърля берберин в кръвта).

В хомеопатията лекарства с екстракт от растението се предписват при заболявания на пикочната система и черния дроб.

Всички части на растението изобилстват от алкалоиди на основата на берберин. Това вещество понижава кръвното налягане, успокоява и регулира сърдечния ритъм. Алкохолната тинктура се използва при холецистит, камъни в жлъчката и хроничен хепатит (берберинът гони жлъчните сокове).

Отвара срещу хепатит – приготвя се от корените (половин чаена лъжичка стрити и изсушени)+200 мл вода. След половинчасово варене, следва прецизна филтрирация и разреждане с течност за връщане на първоначалното количество. Ежедневно поглъщайте 3х1 лъжица.

Тинктура от берберис листа – двадесет листа, заляти с половин чаша 40%-ов алкохол (водка). След двуседнично настояване, филтрирайте и пийте по 25-30 капки трикратно. Продължете така между 14 и 21 дни.

Глухарче.

За извлечане на сок от растението е най-подходящ пролетния и летния сезон (май или юни). Използвайте цялото растение, като смесите екстрахираната течност с вода. Препоръчва се растението предварително да бъде изкиснато във вода (задължително с добавката на малко сол) за половин час с цел редуциране горчивината в сока. По четвърт или цяла чаша приемайте дълъг период. Лекът е изключително ценен за надежден детокс. Допустимо е миксирането му с овесена отвара или ориз+мед. Смесен с алкохол (водка), сокът е може да бъде съхраняван дългосрочно.

Лица с остро състояние на обструкция на пътищата на жлъчката не бива да приемат глухарче. Важи и за тези със завишено секретиране на солни киселини и по-специално с диагноза пептична язва и гастрит. Предозирането с използването на глухарче може да предизвика тежки пристъпи на повръщане и обилна диария.

Риган.

Риганът изобилства от етерично масло и вещества като карвакрол, тимол, и други, които имат положителен ефект върху човешкия организъм. Поради съдържанието на флавоноиди, горчиви и летливи вещества и танини лекарствата от него притежават противовъзпалителни, диуретични и холеретични ефекти.

Лек в помощ на черния дроб и жлъчката – киснете билката половин час (пропорции билка вода – една лъжица на една чаша)Не забравяйте да оцедите отварата! Средството приемайте по две лъжици трикратно преди консумация на храна.

Риганът стимулира контрахирането на матката и това обяснява защо е невъзможно да прилаган при лечение на бременни жени. Хората с тежки сърдечни заболявания също трябва да се въздържат от прием на лека.

Лайка.

Лайката е лечебно растение, което е известно на всички. За благоприятния й ефект върху човешкото тяло се знае от хилядолетия.

Установено е, че терапевтичното въздействие на лайката се дължи на нейния богат състав, включващ изненадващо голям комплекс от химически елементи.

В идеалните пропорции са комбинирани бисаболов оксид и етерично масло, кадинен, фарнесен, кумарин, холин, полизахарид, фитостерол и глицериди на мастни киселини. Сред биологичните киселини в състава й присъства изовалерианова киселина. Билката, приличаща повече на цвете има антибактериални свойства, обусловени от наличието на флавоноиди в състава й. Те включват кверцетин, лутеолин и aгенин.

Сред най-известните й свойства е способността да повлиява благоприятно при настинки и заболявания като ангина, остри респираторни вирусни инфекции и грип.

Прилага се при метеоризъм и мускулни спазми. Това цвете-билка е със сигурност полезно за подобряване на храносмилането. Чрез насърчаване на стомашната секреция, лайката повлиява положително на храносмилателния тракт и чревната лигавица и повишава апетита. Извежда токсините от организма

Експертите препоръчват също уханната лайка при остра болка в червата, поради способността й да намалява възпалението бързо. Съвременната медицина използва полезните качества на лайка в грижата за пациенти с гастрит (с ниска киселинност), диария, метеоризъм , колит и чревни спазми.

Лайката участва в стимулиране на функциите на жлъчния мехур и каналиет на жлъчката. Нейната благоприятен ефект се отразява на бъбреците и черния дроб. Накратко, лайката помага на всеки – независимо дали това е с проблеми с ендокринната система или с горните дихателни пътища.

В много лекарства за лечение на припадъци или спиране на кръвотечения, е вложена лайка. Ценна и за козметологията, а не само за медицината.

Мента.

Основе компонент в билката е ментол.

Около 2.5% от ментола се съдържа в листа, в съцветията той достига до 4,6%.

Богатата на ментол мента притежава спазмолитични и антисептични свойства, спомага за коронарно разширение. При стенокардия или болка в стомаха и червата ментата се прилага орално. При невралгия и зъбобол като антисептик, а като аналгетичен агент при заболявания на дихателните пътища. При бронхит и бронхиектазия може да бъде използвана и външно.

В повечето капки и мехлеми за лечение на ринит се съдържа ментово масло. Приложимо е и за инхалации. За лечение на невродермит използва ментолов алкохол. За подобряване на храносмилателните процеси, насърчване на апетита, избавяне от гадене и повръщане се използва настойки и тинктури, направени от листа от мента.

Ментата е известна и като жлъчегонно средство, помагащо при камъни в жлъчния мехур и жълтеница. Тя е и средство за лечение на болка при чернодробни колики. Действа стимулиращо на сърцето и облекчаващо при главоболие.

Пача трева.

Растението пача трева (Polygonum aviculare) е истинска съкровищница от витамини, минерали и хранителни вещества. Растителни протеини, фибри, смоли, захари, дъбилни вещества, гликозиди, каротин, витамини С, К, и силиций, от който се нуждае от толкова много белодробната тъкан. Много е ценен при лечението на сложни заболявания като туберкулоза. Накратко, пача трева в свежо състояние – достоен конкурент на много плодове. Kато пролетна салата е много полезен компонент. Младите листа смесете с варено яйце и копър.

Веществата в пача трева присъстват в програмите за засилване на имунната система, намаляване на кръвното налягане и зарастването на рани.

Комбинации с билката се препоръчват за лечение на хроничен гастрит, стомашни заболявания, туберкулоза , бъбречно заболяване и други заболявания

Традиционната медицина използва този лек и за профилактика на редица заболявания. Приложение намира и в онкологията. Билката се използва и при метаболитни нарушения, като борбата срещу затлъстяването. Нервно изтощение, загуба на сила след продължително заболяване, напреднала възраст – всичко това са сериозни основания да помислите за лечебните свойства на чудотворната билка. И тези настойки лечение на рани, натъртвания, рани, хемороиди , кожни заболявания, премахване на подуване на краката.

Билката пача трева повишава съсирването на кръвта, но това може да доведе до тромбоза и да стане причина стенокардия или дори да предизвика инфаркт или инсулт. Това важи особено за възрастните хора. Стимулиране на перисталтиката и същевременно намаляване на кръвното налягане е друг противоефект от употрената на билката. Възможно е тя да влоши състоянието на хора, страдащи от камъни в жлъчката или запек. При бременни жени поради възможността да предизвика спонтанен аборт, билката е непрепоръчителна.

Стевия.

Безценните си свойства чудотворната стевия дължи на биохимичните си показатели. В нея изобилстват куп полезни вещества – гликозиди, стевиозиди, хлорофил, ксантол, олигизахариди, аминокиселини, калий, фосфор, магнезий, цинк, витаминен комплекс, включващ витамини от групите К, В, А и С.

Сладката билка създава прекрасни условия за нормално осъществяване на чернодробните функции, както и тези  на панкреаса и бъбреците. Въздейства стимулиращо върху функциите на стомаха, производството на жлъчен сок, редуцирането на холестеролните отлагания.

Коприва.

Парливата коприва действа като диуретик и спазмолитик. Тя има слабително дейстиве. Освен, че е източник на витамини, притежава и отхрачващ ефект.

Това не е всичко: коприва се използват с успех при каменни заболявания, проблеми с черен дроб и жлъчни пътища, кръвоизливи, хемороиди, отоци с различен произход, болести на сърцето, както и за лечение на туберкулоза и всички видове алергии. Това растение се използва при бронхит, астма, кожни заболявания и за укрепване на косата.

Копривата принадлежи към най-ценните ценни мултивитаминни лечебни растения с обширен спектър на полезно действие. Младите листа от коприва съдържа два пъти повече аскорбинова киселина от френското грозде. Копривата се откроява с високо съдържание на каротин – много повече, отколкото в морковите, морски зърнастец и киселеца.

В нея са складирани големи запаси от витамини като B2, K, C. Изобилства от желязо, калий, захар, сяра, много протеини, калций и хлорофил. Също така е ценна заради високите стойности пантотенова киселина.

Действа в положителна насока на съсирването на кръвта. Но това не е само заради кръвта. Значително увеличава количеството на хемоглобина, еритроцитите, тромбоцитите и също така намалява концентрацията на захар. Използвана е от столетия за заздравяването на рани, като диуретик и тоник за цялот тяло.

Невен.

По цвета на цветчетата се съди за количеството на каротеноиди, съдържащи се в цветето. Най-ярко е цветето, в което се съдържа повече каротин. В допълнение, в цветовете на невен съдържа парафинови въглеводороди (гентриаконтан и ситостерин), сапонини, слузести вещества, летливи смоли, протеини, флавоноиди, гликозид (календилозид), алкалоиди, органични киселини (ябълчена киселина, пентадецилова, салицилова), аскорбинова киселина и етерично масло, което му придава цвят и прекрасен аромат и фитонциди.

 

Зелени части на цветето съдържат горчиви танини и тритерпенови сапонини. Билката е широко използвана във фармакологията заради активни съединения в нея – каротиноиди, флавоноиди и витамини.

Прилага се като спазмолитик. Уханното цвете е в състояние да отпусне на гладката мускулатура на органи като стомах, червата и черния дроб, чрез увеличаване на жлъчното производство и насърчаване секреторната дейност на стомаха.

Пелин от вида Artemisia absinthium.

Препарати с този вид пелин стимулират апетита, подобряват храносмилането, имат газогонно действие. Фитотерапевтите ги прилагат при дисменорея, бъбречни заболявания, холецистит , холелитиаза, хроничен гастрит с отделителната недостатъчност, диспепсия, метеоризъм , като противоглистно средство и като успокоително при астения , безсъние , анемия , нощна инконтиненция , епилепсия . За билката има противопоказание през бременността и при ентероколит. В дългосрочен план (за лечение над един месец) е приложаима като средство за атака срещу интоксикация. Предозирането може да причини тежки нерви кризи. Външно – под формата на разтвор за измиване, препарат за растителна защита, като дезодорант и антисептик при лош дъх. Съставката хамазулен повлиява лечебно при екзема, изгаряния, облъчване с рентгенови лъчи, астма , ревматизъм.

Растения освен апетитовъзбуждащ и газогоннен ефект, е и холеретик. В народната медицина билката  се използва още при нарушения в храносмилането, катар (стомашен и чревен), диария , метеоризъм , затлъстяване. Отвара от пресни стръкчета се препоръчва при жълтеница и дисфункции в чернодробната и жлъчната дейност, треска , малария , диария, острици и кръгли червеи , конвулсивно повръщане, безсъние , загуба на съзнание, недостиг на въздух. Стрити свежи листа, прилагани върху натъртвания, изкълчвания и навяхвания въстановяват бързо сухожилията. В Русия пелинът от вида Artemisia absinthiumе изключително ценен заради съдържанието на естрагон в сока му. Веществото е незаменимо за зарастването на рани и е мощен пречистващ агент на кръвта и черния дроб.

Черен дроб и апитерапия.

Три пъти на ден по 30 капки прополис разтворени в 100-150ml вода, половин час преди хранене.

Пригответе си лечебен елексир от равни количества краве масло или зехтин, пчелен прашец и хубав домашен мед. Оставете го поне 7 дена в хладилника и след това вземайте по 1 супена лъжица преди храна-2-3 пъти дневно-6 месеца. Това е универсално лекарство за прочистване на черния дроб, смъкване на високите стойности на холестерола и кръвната захар, общоукрепващо  и възстановяващо имунната система.

 източник:psoriasiss.alle.bg

 Повечето хора днес са с твърдото убеждение, че здравето им изцяло лежи на съвестта на лекарите. А учените отдавна са доказали, че човешкото здраве само в 7% от случаите зависи от здравеопазването. То зависи преди всичко от храненето и от правилния начин на живот. Здравето на всеки човек зависи само от него.

Много лекари се опитват да убедят хората, че витамините и други природни вещества – са един вид връщане към Средновековието. Насърчават пациентите да се съгласяват на опасни и скъпи операции. Хората позволяват на фармацевтичната промишленост да разпространява невярна информация за предполагаемите странични ефекти на естествените вещества и да поставя под въпрос тяхното полезно действие.

Подобно объркване в общественото съзнание – не е случайно, то преднамерено се използва от фармацевтичната индустрия и други групи с общи интереси.

Чрез манипулиране на масовото съзнание, тези групи скриват от хората истинските причини за тяхното здраве и болести. Създава се невярна зависимост от фармацевтичната индустрия, която ограбва хората, лишавайки ги от отговорността за собственото им здраве. Поради тази зависимост се създават необходимите условия за развитие и просперитета на бизнеса за милиарди, който съществува поради болестите.

Фармацевтичната индустрия контролира обществото. Също така нейните интереси контролират медицинските изследвания. Всички професии, които са свързани със здравето, те поставят в зависимост. Фармацевтичните компании за да запазят господстващото си положение, манипулират медиите и законите. В хода на мащабни рекламни компании в медиите, те създават така наречените "димни завеси", които крият истинските интереси на фармацевтичната индустрия.

Според фармацевтични компании, те са заинтересовани от премахването на болестите. Само че е вярно точно обратното – те се опитват да запазват болестите за да се разшири пазарът на лекарства. Фармацевтичният пазар се разраства бързо в световен мащаб.

През последните 30 години фармацевтичните компании по печалба са надвишили доходите на всички други индустрии с около 500%. Такива печалби, по един или друг начин, се плащат от милиони хора. Оказва се, че бизнесът с болестите е най-печелившият бизнес в света.

Римската църква преди 500 години печели милиарди от продажбата на индулгенции на вярващите за така наречените "ключове за портите на рая." След известно време схемата за измама, а заедно с нея и силата на църквата, се срина.

Същият модел на измама днес използва и фармацевтичната промишленост. Тя се опитва да продаде "ключове за здраве" на милиони хора, и прибира милиарди долари, като създава само илюзията, че е много заинтересована да поддържат здравето им.

Фармацевтичните компании се интересуват главно от увеличаване на печалбите си. А това може да се постигне само чрез увеличаване на количеството на продажбите. Производителите активно убеждават хората, че те страдат от някаква болест. А самите пациенти или чрез лекари купуват лекарства, които фармацевтите им налагат.

Европейските фармацевтични компании харчат два пъти повече пари за маркетинг, отколкото за изследвания. В света годишно се произвеждат около 5 милиона различни видове лекарства. Продажбата на тези лекарства носи на фармацевтичните компании повече от един трилион долара приходи годишно.

Във Франция стана известна книгата "Черното досие на синтетичните лекарства" от Луи Броуер. Въз основа на неопровержими доказателства Броуер доказва, че съвременната медицина се управлява от група всемогъщи олигарси, която е начело на големите химически и фармацевтични компании. Те избират желаните състави от политици, правителства и ръководители на лечебни заведения.

В книгата си Брауър прави зашеметяващ извод – лидерите на фармацевтичната промишленост, химическата промишленост и селското стопанство са в заговор, в резултат на което е организиран истински геноцид. Колкото повече хора се разболяват, толкова по-процъфтяващ е бизнеса на олигарсите, които управляват западната медицина.

Според Световната здравна организация за лечение на всички заболявания биха били достатъчни и 150-200 лекарства. А в оборот във всяка страна от ЕС са 10 000 лекарства, които носят съмнителна полза, а често са и вредни. Премахването или лечение на всяка една болест може да доведе до спад от няколко милиарда долара на пазара на фармацевтичните фирми.

Фармацевтичният бизнес в цялата история на света е довел до смъртта на много повече хора, отколкото всички световни войни взети заедно. В основата си лекарствата са от синтетични произход. Нито едно от тези лекарства не елиминира напълно заболяването.

Всички те се фокусират върху симптомите на болестта, премахвайки или снижавайки ги, и по никакъв начин не елиминират проблемите, свързани с причината за настъпването им. Лекарствени препарати имат страничен ефект от 70% и само 30% - лечебен.

Смъртните случаи от тези нежелани реакции са на четвъртото място след рак, инсулти и инфаркти. Освен това, причината за десетки заболявания са само лекарствата. Почти 80% от заболяванията, от които хората се разболяват сега, нямат абсолютно никаква причина.

Хората по природа не трябва да боледуват от ендокринни, сърдечно-съдови, кожни заболявания и заболявания на опорно-двигателния апарат. Те са причинени от липсата в организма на витамини и хранителни вещества. Ето защо натуралните витамини са несъвместими с фармацевтичния бизнес на корпорациите, които основават дейността си на "експлоатация на заболяванията."

Тъй като това са естествени вещество и не може да бъда патентовани, по този начин те не могат да носят значителна доходност. На фармацевтичната промишленост е изгодно да има все повече болни хора, и болестите да стават хронични. Това им гарантира по-нататъшното развитие и просперитет на фармацевтичния пазар

Източник

 През 1933 г. д-р Уилям Хауърд Хей от Ню Йорк публикува първата по рода си книга "Нова ера в здравеопазването”, в която твърди, че причината за всички болести е автоинтоксикацията (autotoxication) т.е. натрупване на киселини в организма:  ”Днес ние се отклоняваме от здравето си точно пропорционално на намаляване на алкалите поради консумиране на киселинно формиращи храни в твърде голямо количество... Да се каже това, може да изглежда странно, че причината за всички болести е една и съща, без значение какви са безбройните видове наименования, но в края на краища това се потвърждава.” - д-р Уилям Хауърд Хей (Howard Hay, M.D). 

Наскоро, в своята забележителна книга ”Алкализирай се или умри” (Alkalize or Die, Dr. Theodore A. Baroody), д-р Теодор А. Барооди , казва по същество едно и също нещо:  
”Безбройните имена на заболяванията са без значение. От значение е, че те всички идват от една и съща основна причина... твърде много киселинни отпадъци в тъканите на организма.” - д-р Теодор А. Барооди. 
Популацията на добрите (приятелските) бактерии в червата е свързана с pH на тялото. Свръх киселинността, която е много често срещана днес, може да се превърне в опасно състояние което да отслаби различните системи в организма. Това води до вътрешна среда, благоприятна за болести, за разлика от рН балансираната среда, която позволява нормалното функциониране на системите на организма, необходимо състояние за да устои организма на заболяване. Здравословното тяло поддържа подходящи алкални резерви, за да отговарят на спешни искания. Когато свръх киселините трябва да бъдат неутрализирани, алкалните резерви се изчерпват, оставяйки тялото в отслабено състояние. pН балансиран режим на хранене, според много експерти е от жизненоважно значение и ключ към добро здравето. Концепцията за алкално киселинен дисбаланс като причина за болести не е нова. 
Небалансираното рН на тялото създава киселинна среда, което причинява организма да заема минерали, включително калций, натрий, калий и магнезий от жизненоважни органи и кости, за да буферира (неутрализира) киселините и безопасно да ги изхвърли от тялото. Поради това изстискване на минералите от тялото, то може да пострада тежко и продължително от щетите, причинени от високата киселинност (кисели продукти на метаболизма), състояние, което може да мине незабелязано в продължение на години.  

От личен опит-при pH-7.5 псориазиса изчезва.
Лека ацидоза може да предизвика проблеми като:  
Сърдечно съдовите щети, включително и свиване на кръвоносните съдове и намаляването на кислорода.  
Наддаване на тегло, затлъстяване и диабет.  
Проблеми на пикочния мехур и бъбреци, включително бъбречни камъни.  
Имунната недостатъчност.  
Ускоряване на щетите от свободните радикали, евентуално допринасящи за ракови мутации.  
Хормонални проблеми.  
Преждевременно стареене.  
Остеопорозата; слаби, крехки кости, фрактури на бедрената кост и костните образувания.  
Болки в ставите, болки в мускулите и натрупване на млечна киселина.  
Недостиг на енергия и хроничната умора.  
Лошото храносмилане и елиминиране.  
Гъбична инфекция (Yest Infection, дрожди инфекция) / свръхрастеж на Candida albicans (кандида гъбички). 

PH или Пе Ха-то на нашия организъм е много важно да бъде в нормални граници. pH е съотношението на позитивно заредените йони (киселинни) и негативно заредените йони (алкални). Когато pH е 7.0 нашия организъм е неутрален, нито киселинен, нито алкален. Ако pH е 6.0 е киселинен. Тази среда е бедна на кислород. Какво става в киселинната среда? Това е среда, в която спокойно си живеят вредните бактерии, вредни микроорганизми, Кандида бактерии и гнойно инфекциозни бактерии и вируси разбира се. Склонни сме да се разболяваме от най безобидни болести до най сериозни. В алкална среда тези бацили не могат да живеят. Храната с която се храним и водата която пием определя каква е средата в нашия организъм. Различните видове зеленчуци и плодове се различават, а някои например като лимона, който е киселинен, когато се приеме спомага за алкализирането на средата. Така че, независимо дали сме суровоядци или вегетарианци, имайки предвид химическите торове, с които се тори почвата е добре да знаем какво ни е pH. To се измерва с pH лентички в урината рано сутрин. Киселините от тялото се изхвърлят чрез урината. Измервайте си pH редовно. Между другото зелената хума спомага за алкализиране на средата. Хората, които са болни от рак, язва, гастрит и други, Кандида бактерии, вируси, които често се разболяват от грип и настинки, които се оплакват от постоянна умора често имат киселинна среда. Нормалните здрави клетки са алкални, а раковите клетки са киселинни. Много изследвания са доказали, че ракови, кандида и вирусни бактерии не могат да оцелеят в алкална среда. 
Раковите клетки не могат да оцелеят в алкална среда, богата на кислород. При рН 7,4 раковите клетки са в летаргия и при рН от 8,5 нагоре, раковите клетки умират. Когато тялото е киселинно може също да има тенденция към гастрит, язва, склонност към диария и / или запек, кожни проблеми, артрит и други. Прекалено алкална среда за по дълъг период от време също може да създаде проблеми, като слабост и много тежко обезводняване на организма. През повечето от времето, нашето тяло трябва да има слабо алкална или близо до алкална среда. Много е важно организма да може да превключи към слабо киселинна среда за да може имунната система да функционира добре. Така се извършва почистване, ликвидиране на вредни бактерии и ракови клетки, рязко насищане на тялото с вода, което способства за изхвърляне на токсините, за да се справи с различни заплахи и др. и след това организма отново се връща в алкална среда. Кръвта трябва да бъде слабо алкална 7.35-7.45. Ако храната, която приемаме създава киселинна среда на тялото, това се отразява и на кръвта и тялото се опитва да балансира pH. Koгато това е проблем, различни минерали се вземат от много важни органи за да неутрализират киселините и те да се изхвърлят от тялото. От това организма започва да страда и това доста често не се забелязва с години и често довежда до сериозни болести. Ако pH на урината е между 6.0-6.5 сутрин рано и 6.5-7.0 вечер преди вечеря нашето тяло се намира в сравнително добро състояние. pH теста на урината ни показва как нашето тяло се освобождава от киселините и как асимилира полезните минерали като калций, магнезий, калий и натрий. Тези минерали играят ролята на буфери, които подържат pH баланса на тялото. Aкo киселинността ни е много висока за продължително време, трябва да се храним само с зеленчуци, плодове, да пием минерална вода и да се откажем от бял хляб, червено месо, газирани напитки, черен чай, кафе, алкохол и захар. Медикаментите създават силно киселинна среда. За да си възстановим здравето трябва да приемаме 80% алкално формираща среда храни и 20% киселинно формираща среда храни. 

Рязката промяна на диетата е като шок за стомашно-чревния тракт, което може да му причини възпаление и също кръв в изпражненията. Затова преминаването към алкални храни трябва да става постепенно, за да няма силна реакция на организма. Диетата може да продължи от две седмици до един месец. Веднъж възстановили нормалната среда на тялото можем да се върнем към по балансирано хранене с разнообразна храна и от двете групи храни, алкални и киселинни.

Следва списък на храните според средата, която създават: 
Силно алкални: 
зеленчукови сокове, магданоз, суров спанак, броколи, листа на целина, чесън, сушени смокини и стафиди, билкови чайове и вода с лимонов сок, а от подсладителите стивия.Алкални: 
моркови, зелен боб, лима боб, цвекло, маруля, тиквички, фурми, касис, грозде, киви, круши, папая, бадеми, лешници, зелен чай, оризов сок, сироп от клен. 
Ниско алкални: 
аспержи, царевица, гъби, лук, зеле, грах, цветно зеле, листа на ряпа, картофи, олио, соя, тофу, кокосов орех, вишни, домати, портокали, череши, ананас, авокадо, грейпфрут, манго, ягоди, лимони, диня, леща, сладка царевица, див ориз, просо, киноа (quinoa), елда(каша, гречка), мляко от соя, козе мляко, козе сирене, краве масло, суроватка или натурални протеини за спортисти, зехтин, олио от ленено семе, рапично олио, непреработен мед, сурова захар. 
Ниско киселинни: 
готвен зелен фасул, готвен спанак, сладки картофи, тъмни боровинки, червени боровинки, сливи, банани, преработени плодови сокови, ръжен хляб, черен хляб, овес, кафяв ориз, черен дроб, дреболии месо, стриди, пълноценно мляко, масло, кисело мляко, сирене, сладолед, сметана, тиква, сусам, слънчогледови семки, слънчогледово олио, маргарин, мас, бяла захар, преработен мед, какао. 
Киселинни: 
зрял бял фасул (обикновен, нейви, пинто или друг вид), компоти, бял ориз, бял хляб, спагети, макарони, фиде, бисквити, риба, пиле, агнешко, пуешко, яйца, твърдо сирене, ядки пекан и пиштун, кашу, вино, газирани напитки, млечен шоколад, кафява захар, моласа, конфитюр, майонеза, горчица, оцет. 
Силно кисилинни: 
туршии, говеждо, телешко, раци, консерви туна и сардина, топено сирене, орехи, фъстъци, черен чай, кафе, бира, ликьор. 
Създаването на добра среда в организма води до повишаване на имунната ни защита, а от там до изцеление от много болести. 

Алкализиращи формули - Ted"s Alkalizing Formulas 
Формули за повишаване на pH-то, които можете да използвате. Всека една от тях има предимствата и недостатъци.  

1 Формула
- При киселинни храносмилателни проблеми и екстремна киселинност:
1 / 4 чаена лъжичка сода бикарбонат (сода за хляб) и 1 / 2 чаша вода взети след всяко хранене. Може да се взема два пъти на ден. Това ще помогне на храносмилането и ще спре запека (констипация).  

2 Формула
- Алкализираща кръвта 1 / 4 чаена лъжичка сода бикарбонат се добавя в 1 / 2 чаша вода. Това се приема веднъж сутрин и веднъж вечер преди лягане.  

3 Формула - Ябълков оцет и сода бикарбонат. Две супени лъжици ябълков оцет плюс 1 / 4 чаена лъжичка сода бикарбонат. Взема се 2-3 пъти дневно на празен стомах. Повишава енергията на организма. рН на тази формула е около 7.0.  

4 Формула
- Лимон и сода бикарбонат. Тази проста формула ще нормализира много биологични параметри, рН, ORP (Oxidation reduction potential, ниво на оксидация), фосфати, бикарбонати и антиоксиданти от витамин С. Това е една чудотворна течност. Един цял прясно изцеден лимон. Добавя се содата бавно, малко по малко, докато съскането спре. След това се добавя половин чаша вода. Взема се обикновено два пъти на ден, веднъж сутрин и веднъж вечер преди лягане на празен стомах.  
Забележка: Лимон/лайм формулата е също добре и за хора, които се страхуват от задържане на натрий. Лимонът е с високо съдържание на калий, и прибавянето на натрий неутрализира киселината, както и създава натриево калиев баланс. 

5 Формула - При проблеми с натрия  
а) 1 / 8 чаена лъжичка сода за хляб (сода бикарбонат), 1 / 16 чаена лъжичка калиев бикарбонат 1 / 4 чаена лъжичка лимонена киселина. Добавя се половин чаша вода. Взема се два пъти на ден веднъж сутрин и вечер на празен стомах. Това се прави, за да се избегне диария, ако се приема заедно с храна.  
б) Същата формула, но се използва един цял прясно изцеден лимон или лайм (lime, вид лимон, зелен на цвят) и се добавя бикарбонат докато съскането спре. Прибавя се натриев бикарбонат и калиев бикарбонат в съотношение 1:1. За съжаление, натрий трябва винаги да има, за да се постигне нещо като натриев / калиев баланс. Взема се два пъти на ден веднъж сутрин и вечер на празен стомах. Това се прави да се избегнат проблеми с диария, ако се приема заедно с храна. Внимание: Трябва да се пие достатъчно вода. Водата ще позволи на храната да бъде правилно рН неутрализирана. Водата е естествен неутрализатор. Често най-доброто време да започнете може да бъде сутрин, в ранния следобед, или късно вечер. Следобедните часове или вечер рН на организма има най голям проблем.

Предупреждения: Содата бикарбонат (сода за хляб) трябва напълно да се разтвори във вода (зависи от рецептата) и тогава да се приема, за да няма проблеми със стомаха. Не трябва да се взима на пълен стомах. Трябва да се взима 1 час преди хранене или между храненията. Сода бикарбонат не трябва да се приема продължително време(1-2 седмици макс.) Имайте предвид, че при някои може да има положителен ефект, а при други отрицателен. На сайта има също коментари на хора, които я използват продължително време при някои симптоми без проблеми. Всеки човек има  различна биохимия на тялото! 
Зеленчуков сок с ленено семе и елда:
2-3 моркова, половинка червено цвекло, 1-2 см корен от джинджифил (ginger) и една ябълка. Може да добавите 2-3 скилидки чесън. Използвате сокоизтисквачка (juicer). Може да изстискате и малко лимон. Прибавете към сока 1-1 1/2 с.л. смляно ленено семе и 1-1 1/2 с.л. смляна елда (гречка, припечена елда - kasha). Използвайте кафемелачка. Объркайте сока и смлените семена и го изпийте веднага. Ако сместа е много гъста добавете половин чаша вода. Действа алкализиращо и е много добре за червата, както и здравословно и очистващо на целия организъм. 

Не е добре да алкализираме организма за дълго време, защото може да произведе отрицателни резултати. При силно киселинна среда е необходимо да спазваме съотношение киселинни храни 20% и алкални 80%. Когато се нормализира средата съотношението трябва да бъде киселинни храни 40% и алкални 60%. 
Не забравяйте да пиете достатъчно вода! 
Обезводняването или дехидратациятана тялото и безсолните диети водят до много сериозни заболявания.
Водата се използва при метаболизма в организма. Липсата на вода и особено на минерални соли (сол) нарушава електролитният баланс в тялото. Тялото е около 80% вода и ако тази течност в организма не е добър електролит всички процеси се забавят. Приемане на достатъчно вода и сол спомага за хидратацията на тялото и нормално протичане на обменните процеси. 

Колко вода да пием? 
На 1 кг. телесно тегло се падат 30 мл вода. Например при тегло 70 кг се приема малко повече от 2 литра вода дневно (2.1 л.). 
На 2 литра вода се прибавя половин чаена лъжичка (2.5-3.0 гр) в зависимост от нуждите на организма. Вода се пие половин час преди ядене (1-2 чаши) и 2-2.5 часа след ядене (1-2 чаша). Пийте всеки ден по 2-2.5 л. (6-8 чаши) вода с малко сол. 
За предпочитане е натурална морска или каменна сол без примеси. 

Обикновено когато организма се обезводнява, не може да произвежда достатъчно урина, за да се освободи от токсичните отпадъци и това води до повишаване киселинността в клетките. В такива ситуации организмът жертва отделни аминокиселини, за да неутрализира тази киселинност и да повиши алкалността на вътрешната среда на организма. Тази функция се обозначава с термина „антиоксидант”. При опита да се задържи киселинно-алкалния баланс на организма в рамките на нормалния диапазон, се принасят в жертва някои аминокиселини, като триптофан, тирозин, цистеин, метионин и други.Употребата на вода в количество, достатъчно да направи урината безцветна и да измие излишната киселина от организма, автоматично запазва незаменимите аминокиселини, като им дава възможност да изпълняват своите основни функции в организма. Достатъчното производство на урина, което трябва да бъде предизвикано от приемането на вода, но не на диуретици, напитки - съдържащи кофеин или алкохол, е най ефикасното средство за защита на организма от заболявания! 
Книга: Водата - натурално лекарство срещу затлъстяване, рак, диабет и депресия. Д-р Ф. Батманжелидж.

Ясен индикатор за обезводняването е цветът на урината. Ако урината е светла, почти безцветна, може да се смята, че тялото е достатъчно хидратирано, защото получава достатъчно количество свободна вода и може без особен да се освободи от токсичните отпадъци.
Ако урината получи траен естествен жълт цвят – не от пигменти получавани с храната, като например витамини, това означава, че тялото започва да изпитва недостиг на свободна вода. Бъбреците са принудени да полагат по-големи усилия, за да изхвърлят токсичните отпадъци от обмяната на веществата.
Постоянният оранжев цвят на урината е сигурен признак на сериозни проблеми свързани с тежка степен на дехидратация. Ако тези проблеми още не са станали очевидни, значи бедата ще се яви в най-скоро време, може би под формата на тежка стенокардия, инсулт или дори внезапна смърт от обширен инфаркт.
Резервът от свободна вода може да се попълни само чрез редовна хидратация, т.е. насищане на организма с питейна вода!

Източник:psoriasiss.alle.bg

 

 Витамин D(Калциферол)често бива наричан слънчев витамин, витамин на слънцето, защото при по-продължително греене на слънцето, тялото може да го произвежда чрез фотосинтеза в огряната от слънчевите лъчи кожа(5-10 минути на ден, са напълно достатъчни). При този процес, с помощта на слънчевото лъчение, тялото превръща холестерола в кожата във Витамин D. Хората, които живеят в лишен от слънцегреене климат или сезон, както и тези, които ползват слънцезащитни кремове със защитен фактор по-висок от 8(3PF8 или по-висок) обикновено се нуждаят от допълнително количество Витамин D.

Витамин D е необходим за поддържането на тялото в оптимално здравословно състояние.

Лечебно действие на Витамин D:

1. Той е необходим за абсорбиране на калция в тялото. Това е особено важно за жените над 50г.

2. Участва във формирането и растежа на костите и зъбите.

3. Помага за регулирането на количеството на фосфора в тялото и помага за здравето и функциите на сърцето и нервната система.

4. Многобройните изследвания показват, че Витамин D помага за нормалната работа на имунната система, щитовидната жлеза, нормалното коагулиране (съсирване) на кръвта и облекчава симптомите на болните от псориазис, когато е добавен в кремове.

Храни, които съдържат Витамин D са:

1. Сьомга-филе-100гр. съдържат 100% от дневната нужда на възрастните.

2. Моруна-филе-200гр. съдържат 50% от дневната нужда на възрастните.

3. Скариди-100гр. съдържат 40% от дневната нужда на възрастните.

4. Яйца-2бр. Съдържат 20% от дневната нужда на възрастните.

5. Пълномаслено краве мляко -300мл. Съдържат 50% от дневната нужда на възрастните.

6. Говежди дроб-100гр. съдържат 10% от дневната нужда на възрастните.

7. Пилешки дробчета-190гр. съдържат 10% от дневната нужда на възрастните.

8. Спанак-150гр. съдържат 6% от дневната нужда на възрастните.

9. Пълномаслено краве мляко-500гр. съдържат 85% от дневната нужда на възрастните.

10.Рибено масло-една чаена лъжичка, съдържа 100% от дневната нужда на възрастните.

На въпроса, дали болните от псориазис трябва да приемат допълнително Витамин D под формата на таблетки, учените, в това число и д-р Алан Пресман са единодушни-НЕ! А от личен опит, когато приемах допълнително Витамин D под формата на таблетки, псориазиса ми се обостри. С прекратяването на приема, се нормализираха нещата.
Източник:psoriasiss.alle.bg

Морковите трябва да се приемат като златна мина на естествени витамини и хранителни вещества. Сред другите сурови зеленчукови сокове, сокът от моркови е абсолютен лидер в контекста на разнообразието на своите терапевтични ефекти, съдържанието на полезни елементи, както и съвместимост с други сокове или храни.

Морковите са наречени женшен на бедния човек, тъй като съдържат повече от 490 фитохимикали (фитонутриенти).

Няма друг зеленчук, който да съдържа толкова бета-каротин, колкото морковите. В нашето тяло той се превръща във витамин А, който съдейства за подобряване на зрението, функционирането на имунната система, предпазва клетките от свободните радикали, укрепва костите и зъбите и др.

Глутатионът (GSH) - друг естествен антиоксидант, е важен за кръвното налягане. Той подобрява детоксикацията на черния дроб, като се свързва с токсините и неутрализира вредното им въздействие.

Морковите съдържат калций, калий, витамин B и C. Калцият помага за предотвратяване стесняването на кръвоносните съдове; калият подобрява пулса; витамин В подобрява обмяната на веществата, а витамин С предпазва клетките от свободните радикали и укрепва стените на кръвоносните съдове.

Съединенията, съдържащи се в сока от моркови, имат антисептични и антибактериални свойства. Ето защо, малко количество сок от моркови може да бъде ефективен начин за лечение на рани и ухапвания от насекоми. Той ще донесе облекчение и ще предотврати появата на оток.

Зрение

Морковите са важни за зрението. Дефицитът на вит. А може да доведе до нощна слепота. След като бета-каротинът се превърне във витамин А в черния дроб, той стига и до ретината, където се превръща в родопсин - лилав пигмент, необходим за нощното виждане. Освен това, бета-каротинът е мощен антиоксидант, който допринася за осигуряване на защита срещу макулна дегенерация и развитие на старческа катаракта - водеща причина за слепота в напреднала възраст.

Нарушения в храносмилането

Хрупането на моркови увеличава производството на слюнка и ускорява храносмилането. Редовната им консумация предотвратява образуването на стомашна язва.

Сокът от сурови моркови е полезен за нормализиране функциите на храносмилателната система. Той е ефективно средство при заболявания като чревни колики, колит, пептична язва и диспепсия.

При възпалени уши, нос и гърло

Сокът от моркови е много ефективен за разнасянето на натрупаната в ушите, носа, гърлото слуз, храчки в гърдите и помага при синузит.

Запек

Морковеният сок, съчетан със сок от спанак и малко лимонов сок, е много ефективен при лечение на запек и за прочистване на червата. На 250 мл сок от моркови се добавят 50 мл сок от спанак.

Диария

Морковената супа (Моро) е ефективен натурален лек при диария. Освен че предпазва от дехидратация, тя снабдява организма с натрий, калий, фосфор, калций, сяра и магнезий. Супата е добър източник на пектин, успокоява възпалените черва, спира растежа на вредните бактерии и предпазва от повръщане. Особено полезна е при децата.

Острици

Морковите са ценен лек за премахването на глисти. По една малка чаша сок от моркови, приемана всяка сутрин на гладно в продължение на седмица, ще изчисти бързо остриците от червата на детето.

Фертилитет

Традиционните култури инстинктивно избирали за жените, които искали да заченат, храни с високо съдържание на чист, натурален витамин А.

Редовната консумация на сок от моркови може да подхрани тялото и да подпомогне плодовитостта.

Подобряване на цервикалната слуз

Консумацията на голямо количество бейби моркови спомага за образуването на цервикална слуз. Бейби морковите са силно алкални, което помага на „враждебната” цервикална слуз да стане „по-гостоприемна” към сперматозоидите.

Една от най-добрите комбинации, които са доказали своята ефективност при проблеми с цервикалната слуз, е увеличен прием на вода, консумация на много бейби моркови и прием на масло от вечерна иглика.

Мъжки фертилитет

Морковите могат да увеличат броя на сперматозоидите, а семената на морковите помагат за насърчаване на женския фертилитет.

Фоликули

Витамин А спомага за правилното развитие на фоликулите. При недостига му те не зреят правилно.

Бременност

Морковите са богати на витамини А и В. Те са полезни при метеоризъм, който е често срещан проблем в началото на бременността. Консумирайте ги сурови или леко задушени.

Витамин А, приеман в големи дози като хранителна добавка, е доказано, че има потенциално отрицателно въздействие върху развитието на плода. От друга страна, морковите и другите зеленчуци не съдържат вит. А, а каротин. Каротинът е провитамин А и се превръща във вит. А в тялото само при нужда. Няма риск от предозиране, когато консумирате богати на витамин А храни, защото тялото регулира преобразуването на каротина във витамина.

Консумирането на сок от моркови редовно по време на бременност, особено през последното тримесечие, ще намали риска от жълтеница при бебето.

Задържане на вода

Сокът от моркови е диуретик и спомага за премахване на излишните течности от тялото през менструалния цикъл и при бременност.

Сокът от моркови е изключително полезен за бременни и малки деца.

Витамините А и Е са много важни за нормалното развитие на плода.

Кърмене

Сокът от моркови спомага за повишаване качеството и количеството на кърмата.

При по-големи деца сокът от моркови може да се смесва с портокалов или лимонов сок. Той спомага за здравословен сън, доставя на детето всички полезни микроелементи и хранителни вещества, подобрява апетита и намалява риска от настинка или грип.

Помнете, че две чаши пресен сок от моркови могат да подобрят цялостното здраве на вас и семейството ви.

Дори половин чаша сок от моркови ще ви снабди с по-голяма част от препоръчаната дневна доза бета-каротин.

Каротеноиди и кръвна захар

Приемът на богати на каротиноиди храни може да бъде от полза за регулиране нивото на кръвната захар. Изследванията показват, че физиологичните му нива могат да бъдат обратнопропорционално свързани с инсулиновата резистентност и високите нива на кръвна захар.

Ако имате диабет или сте изложени на риск за развитие на това състояние, трябва да се консултирате с лекар преди приемане на богати на каротиноиди храни!

Съхранявайте морковите в най-студената част на хладилника, увити в хартия. Това ще намали конденза. За да се запази свежестта им, трябва да се сведе до минимум количеството влага, което губят.Морковите трябва да се съхраняват далече от ябълки, круши, картофи и други плодове и зеленчуци, които произвеждат етиленов газ, за да не станат горчиви.

Ако закупите моркови, чиито върхове са зелени, трябва да ги отрежете, преди да ги сложите на съхранение в хладилника. Ако не го направите, те ще извличат влагата от корените и витамините от морковите.

Няколко интересни факти за морковите

Дивите зайци не ядат моркови. Това е само в анимациите.

 Три моркова дават достатъчно енергия, за да се извървят 5 км.

 Най-разпространени са оранжевите моркови, но съществуват бели, лилави, жълти и червени.

 Най-дългият морков, регистриран някога, е с дължина 5,4 метра.

 Днес ние ядем морковите като храна, но първоначално те са били отглеждани като лекарство.

 9 моркова съдържат толкова калций, колкото има в една чаша мляко.

За богатият на витамини състав на  морковите знаят много хора. Морковите помагат не само за здравето на тялото ни, но и се ползват за козметични цели. Ако кожата е загубила естествения си цвят, вяма тен и страда он всякакви обриви, морковената маска бързо решава тези въпроси.

Маска с моркови.

Маската дава страхотен резултат. Тя е бързо, ефикасно и невероятно полезно средство. Морковите за лицето са уникален и много полезен зеленчук. Резултатите ще бъдат удовлетворителни за всяка жена.

Маска за лице от моркови - как се прави?

Първо, тази маска е с  противовъзпалително действие и изглажда бръчките по лицето, благодарение на богатото си съдържание на витамини. Резултатът е чудотворната трансформация на кожата.

Ето какво може да очаквате като ефект на морковената маска  за лице:

1.Каротинът е отличен овлажнител - съответно е идеален за суха кожа;

2.Витамин РР (ниацин) има тонизиращо действие - благодарение на него, може да се подобри тена, да се успокои раздразнената и уморена кожа;

3.Витамин А (ретинол) насърчава регенерацията на тъканите и изглаждан бръчките, така че маската за лице от моркови е с  подмладяващ ефект и е много ефективна;

4.Витамин B9 (фолиева киселина) засилва устойчивостта на кожата към външни агресивни атаки (предпазва от ултравиолетовите лъчи, температурата, вятъра, замърсения въздух);

5.Витамин С (аскорбинова киселина) активно се намалява всяко възпаление, така че помага при проблемна кожа;

6.Витамин К пък има има избелващи свойства;

Имайте предвид, че маската с моркови за лицето съдържа много други витамини и микроелементи.

Понякога може да намерите негативни отзиви за маските с моркови, свързани с различни странични ефекти след употребата им. Причината за това е в тяхната неправилна употреба.

Винаги имайте предвид, че в морковите има мощни багрила, които могат при продължителен контакт с кожата, да я оцветят в ярко оранжев цвят, затова запомнете - само 10 минути са достатъчни.

Винаги морковите за маска за лице се стържат на ситно ренде.

Разбъркват се съставките само с дървена или керамична лъжица, тъй като може в противен случай да се стигне до окисление.

Изплаквайте маската от лицето само топла отвара от лайка или просто вода, но не и със сапун, както и различни почистващи гелове.

Колкото по-редовно използвате маска от моркови за възстановяването на кожата, толкова по-бързо ще усетите резултатите. Поне  2 пъти седмично я правете.

Маска за нормална кожа

Пюре от моркови без никакви допълнителни съставки се нанася цялата повърхност на лицето.

Маска с мляко за нормална кожа

Морков пюре (2 супени лъжици) се смесва с  мляко (3 супени лъжици).

Маска за суха кожа

Със сметана и извара

Морковено пюре (2 супени лъжици) се смесва с 1 чаена лъжичка сметана и толкова извара.

Маска с жълтъка и зехтин

Морковено пюре (2 супени лъжици) се смесва с яйчен жълтък, нерафинирано маслиново масло (2 чаени лъжи

Отдавна морковите не са само храна за зайците. Те се отразяват перфектно върху организма на всеки човек, който често посяга към тяхната консумация в ежедневието си.

Сок от моркови

Чудодейните зеленчуци се прилагат по куп различни причини, като всяка една от тях е оправдана.

Освен за лечение на различни заболявания, оранжевите зеленчуци се използват и като превантивна мярка срещу появата на опасни болестни състояния.

Много добре въздейства направата на пресен сок от моркови, който не е просто вкусен, а и много целебен.

Облаги за тялото от пийване на сок от моркови:

Понижаване на холестерола: В морковите се открива калий. Той понижава нивото на холестерола.

Освен това е полезен за черния дроб, защото понижава жлъчния сок и мазнините в него. Стабилизира се нивото на кръвната захар и по този начин се намалява риска от развитие на диабет с времето.

Укрепване на имунната система: Морковите са богати на бета-каторин. Той превръща оранжевите зеленчуци в страхотни източници на витамин А.

Освен това бета-каротинът влияе и за подсилване на имунитета. Може би всеки е чувал за вълшебното действие на морковите относно поддържане на зрението.

Зеленчуците са отлична храна за хора, които страдат от зрителни проблеми. Ако се приемат редовно под формата на сок, те са в състояние да предпазят от появата на сърдечни болести и удари.

Предотвратява ракови заболявания: Направата на вкусен сок от моркови влияе като противораково средство. Говорим най-вече за рак на дебелото черво, на простатата, пикочния мехур и рак на гърдата.

Разкрасителни цели: Напитката се приема не само за избавление от здравословните нарушения, но и с разкрасителна цел. Сок от моркови често се пие от дами, които искат да изглеждат безупречно.

Зеленчукът предпазва кожата от поява на акне, намалява белезите и сухотата. Той е източник на всички ценни витамини и минерали, които са необходими за всеки един човек.
Източник:psoriasiss.alle.bg

 

 За детоксикацията на организма, което е основно в лечението на различните видове псориазис, спомагат:   1. Зеления чай   2. Чай от коприва   3. Сок от моркови   4. Сок от лимон   5. Супи и салати от лапад, коприва, спанак, с много магданоз, копър и всякакви зелени добавки.   6. Зеленчуци-увеличете зеленчуците в менюто си,особено на зеленолистните,  за сметка на мазните меса и тестените изделия. Консумирайте всякакви зеленчуци, като избягвате тези, които са извън сезона.   7. Лецитин-той спомага за поддържането на необходимата алкална среда и може да бъде добавен към храните и напитките. Той помага на организма да се освободи от токсините, тъй като има лаксативно действие. Препоръчителна доза - 1 чаена лъжичка поне три пъти дневно-5 дни в седмицата.   8. Пчелен прашец-намалява нивата на лошия холестерол и кръвната захар.   9. Клеева тинктура-един от най-мощните природни антиоксиданти. Може да се приема всеки ден без прекъсване. Препоръчителна доза 25-30 капки, разтворени в 100-150мл вода един час преди хранене.    10. Посещението веднъж седмично на сауна или парна баня, особено полезно при детоксикацияша на организма и има благотворно действие върху кожата.   11. Редовното спортуване, поне 30 минути на ден, способства за изхвърляне на токсините от тялото и подържа добрия  тонус.  Източник: psoriasiss.alle.bg

 1.Направете всичко възможно да намалите стреса, научете се да медитирате, ново хоби, измислете си вашия начин за настъпване на душевен мир и покой, казано по друг начин за изпускане на парата.  Дерматолозите са категорични, че всичко онова , което изживявате се отразява веднага на вашата кожа. Позитивната нагласа към живота и вярата че утре ще се чувствате по-добре, вършат чудесна работа.

2.При съмнения, че страдате от псориазис искайте да ви се направи кожна биопсия, посявки, за да сте сигурни точно от кой вид псориазис страдате, тъй като от това зависи и правилното лечение.

3. Ако приемате т. нар. бета-блокери от рода на атенолол, пропранолол, консултирайте се за замяна с други медикаменти с вашия личен лекар и с вашия дерматолог.

4.При всяко едно вътрешно заболяване- казвайте на съответния специалист, че страдате от псориазис, тъй като тетрациклините, съдържащите литиеви соли препарати /някои антидепресанти/ или други като например АСЕ-инхибиторите, действат провокиращо на псориазиса.

5. Избягвайте травми от всякакъв вид, заради готовността на кожата да реагира патологично.

6. Максимално се възползвайте от благотворното влияние на слънчевите лъчи без да прекалявате и стигате до изгаряния.

7. Ходете често на море. Някои минерални води-серни , сероводородни-Кюстендил, Сепарева баня, Свищов-също дават добри резултати.

8.Поддържайте кожата си винаги чиста и добре хидратирана. 

9. Ако ползвате гумени ръкавици-под тях задължително слагайте памучни.

10. Ако страдате от псориазис по ходилата и по дланите, хубаво е след като се намажете да сложите памучни чорапи и ръкавици, за да удължите действието на лекарството и неговия ефект.

11. Водете си дневник-за храната и напитките, които консумирате, медикаментите, които взимате-така по-лесно ще можете да се ориентирате-кое специално за вас ви понася и кое не.

Източник: psoriasiss.alle.bg
 

 Основните за човешкия организъм минерали са 7:

1. Калий

2. Калций

3. Магнезий

4. Натрий

5. Сяра

6. Фосфор

7. Хлор

Минералите и микроелементите са важни съставки, необходими за доброто здраве и нормалното функциониране на човешкия организъм. Тяхната роля е огромна: те влизат в състав на костите и зъбите, поддържат в норми сърдечния ритъм, важни са за нормалната дейност на нервната система, играят важна роля при клетъчния метаболизъм, също така са и част от ензимите и хормоните.

Минералите представляват 4-5% от телесното тегло или средно около 2,8кг при жените и 3,5кг. при мъжете. Около 50% от това тегло се пада на калция и още 25% на фосфора. Най голямото количество фосфор и 70% от фосфорните частици се намират в зъбите и костите. А останалите 25% принадлежат на другите пет минерала-магнезий, натрий, калий, хлор и сяра и на микроелементите.

Най-важното равновесие в човешкия организъм е киселинно-алкалния баланс(pH). Тялото използва всички възможни начини да поддържа ниска киселинна среда в кръвта. Но химичните вещества, изкуствените храни и добавки в храната,месото, колбасите , медикаментите и особено стресът насърчават производството на киселини.

Нашия организъм няма възможност да толерира продължителното високо киселинно ниво. Ако това състояние продължи дълго време настъпват сериозни здравословни проблеми:

- мускулно-ставни заболявания-миалгия, крампи, скованост, цервикален синдром и др.

- ревматични заболявания-дегенеративни и възпалителни артритни болести

- нервни смущения-раздразнителност, безсъние, апатия и др.

- кожни проблеми-от най-леки обриви до сериозни дерматити, екземи и псориазис и др.

- стомашно-чревни заболявания-лошо храносмилане, метеоризъм, газове и др.

За да възстанови нормалния киселинно-алкален баланс организма започва да отделя алкални минерали от тъканите. Една група минерали неутрализира силните киселини-това са натрият, калия, магнезият и др. Здравият организъм съхранява тези минерали в определен резерв, който използва в случай на нужда. Ако количествата, които се приемат чрез храната не са достатъчни, тогава се заместват и допълват от калция в костите, магнезия в мускулите и т.н.

Правилното приемане на минерали чрез храната, помага за добро здраве, баланс на течностите, добра функция на екзокринните и ендокринните жлези в човешкия организъм.

Освен полезните минерали в нашия организъм има и т.н. токсични минерали, които предизвикват сериозни здравословни проблеми и е необходимо да ги избягваме. Това са живак, кадмий, арсен, алуминий и олово.

 

 

Използвани източници

 Пчелният восък е един от най-уникалните продукти на Земята,който  крие всякакви тайни, които не са напълно разкрити на човечеството. Пчелния восък  се използва широко в много области, особено в областта на медицината и фармацевтиката, и разбира се, в козметологията.Пчелния  восък, се разпределя от специални восъчни жлези, които се намират на долната част на корема на пчелите, и обикновено са способни да го произвеждат само млади пчели, чиято възраст е от 10 до 20 дни.

Отделянето на восък се използва от пчелите като основен материал за построяването на кошерите, а също и като консервант за други важни продукти, изработвани от пчелите. Пчелният восък притежава изключителни омекотяващи, подхранващи и противовъзпалителни свойства. Лечебните му съставки влияят за подобряване на състоянието на кожата,  също подпомага бързото отстраняване на различни проблеми (възпаления, ранички, пъпчици). Пчелният восък се попива по-бавно от кожата, като образува тънък защитен слой, без да навлиза в порите. Той съществено забавя процеса на обезводняване и стареене на кожата, като я прави нежна, гладка и еластична.

Освен със своите подхранващи и омекотяващи свойства, пчелният восък има  лепкава, консервираща и устойчива основа.  Той  не се разтваря във вода, в глицерин и практически е неразтворим в спирта. Но пък се разтваря много добре в мазни и етерични масла. Имайте предвид, че при самостоятелно приготвяне на кремове, или други домашни средства за лице, пчелният восък не се препоръчва да се разтопява в метален, чугунен, железен или меден съд. Така както и в този случай става взаимодействие с мастни киселини съдържаща се във восъка с отделните видове метали, в резултат на което се образуват вредни соли.

Пчелния восък е природен продукт и с времето променя цвета си, но не настъпват промени в неговите лечебни качества.

Лечебни свойства на пчелния восък:

1.       1.Способност при загряване да поема голямо количество топлина и при поставяне в болния участък да я отдава бавно и продължително. При това се постига подобряване на кръвообръщението в третираната област, хранене на подлежащите тъкани, разнасяне на възпалителния процес, извеждане на токсичните елементи и т.н. Тези качества определят подчертания противовъзпалителен ефект на пчелния восък.

2.       2.Притежава антибиотично действие, задържайки и унищожавайки болестотворните микроорганизми.

3.       3.Оказва регенеративно действие върху увредените клетки и тъкани в третираната област.

4.       4.Смекчава твърдите тъкани по кожата, която става мека и гладка, премахва бръчките на кожата и подобрява нейния тонус.
Източник:
psoriasiss.alle.bg

 

 Вие имате недостиг на витамин А ако:

1.Вие сте стриктен веган-яжте големи количества оранжеви и тъмнозелени  на цвят зеленчуци.

2.Имате чернодробно заболяване, мукувисцидоза или хронична диария-тези заболявания намаляват усвояването на витамин А, който приемате и натрупвате.

3.Злоупотребявате с алкохол. Алкохолът намалява количествата витамин А  и бета-каротин, складирани в черния ви дроб.

4.Пушите-хората, които пушат цигари имат по-ниски нива на бета -каротин. Но ако пушите, не вземайте добавки с бета-каротин или витамин А. В тези случаи добавките ще нанесат повече вреда, отколкото полза.

5.Вземате противозачатъчни хапчета. Контрацептивите увеличават количествата на витамин А, в кръвта ви, но намаляват количествата , които складирате в черния си дроб. Това не се случва с бета-каротина.

6.Боледувате или имате хронична инфекция-по време на болест, вие произвеждате много повече свободни радикали о това снижава нивото на витамин А.

7.Намирате се под голям стрес-физически или психически. Допълнителната работа, умората, както и прекаляването със физически упражнения създават повече свободни радикали, които пък намаляват нивото на витамин А в организма ви. Освен това, когато сте твърде уморени или заети, не се храните добре, за това и не приемате достатъчно бета-каротин.

8.Вие сте бременна или кърмачка.

9.Вземате лекарства за ограничаване продукцията на жлъчката-например холестид, квестран или велхол или др, за да намалите холестерола си. Тези лекарства не ви позволяват да усвоите мастноразтворимите витамини, между които е и витамин А. Би трябвало лекаря да ви препоръча да ги взимате в различно време от лекарството. Примерно 2-3 часа след приема на лекарството , можете да вземете и добавките с бета-каротин или витамин А.

10.Вземате лекарството метотраксат(познато и под имената:рематрекс и трексал) за лечение на артрит, псориазис или рак. Това лекарство въздейства на червата и затруднява усвояването на витамин А и бета-каротин.

Обсъдете витаминните добавки с лекаря си преди да започнете да ги взимате.

Няколко седмици без достатъчно количество витамин А от храната водят до развиване на симптом за дефицит на този витамин. Един от най-ранните е кокошата слепота(не виждате добре в тъмното).

Друг признак за недостиг на витамин А е състоянието на фоликуларна хиперкератоза. Когато то е на лице вашите епителни тъкани, особено кожата ви започват да възпроизвеждат твърде много от белтъчината кератин. Образуват се кератинови депа около космените ви фолекули и кожата ви започва да изглежда груба и суха.

Недостигът на витамин А може да причини проблеми във възпроизводството и при мъжете и при жените.

Дефицитът на витамин А, също така повишава вероятността да заболеете от респиратони инфекции, възпалено гърло, синузит, отит.

Витамин А и бета-каротинът работят по-добре, ако вие приемате също всички други витамини и минерали, витами Е, Селен и Цинк.

Витамин Е ви е нужен, тъй като помага на витамин А да действа максимално ефективно.
Източник:
psoriasiss.alle.bg

 Предупреждения за витамин А.

Вземането на добавки , съдържащи дневната доза витамин А, в общи линии е безопасно за всички, но трябва да се знае, че витамин А във високи дози е токсичен, води до състояние , наречено хипервитаминоза А. Симптомите включват замъглено зрение, болки в костите, главоболие, диария, загуба на апетит, лющене на кожата и мускулна слабост.

Големите дози витамин А по време на бременност могат да причинят вродени дефекти! Ако сте жена във фертилна възраст, поговорете със лекаря си за вземане на добавки с бета-каротин-вместо витамин А. Витамин А води до сериозни проблеми при хора с бъбречни заболявания.

Предупреждение за бета-каротина.

Има един лесен начин да се избегнат всички възможни проблеми при вземането на добавки с витамин А и това е да се взимат добавки с бета-каротин. По този начин напълно безопасно ще приемате количествата витамин А, от които се нуждаете, а в добавка ще получите и мощна антиоксидантна защита. Почти невъзможно е да вземете много повече бета-каротин. Ако пък стане така , единствения страничен ефект е , че може да пожълтеете. Допълнителния бета-каротин се съхранява в мастната ви тъкан, като я оцветява в жълто-оранжево, и това прозира през кожата-фактически имате хиперкаротинодермия. Може да изглеждате и по-състарени, но оцветяването е безопасно и изчезва за няколко седмици, след като намалите дозите.
източник