АПИТЕРАПИЯ

 

Апитерапия се нарича методът за лечение и профилактика с мед и пчелни продукти(от лат: apis-пчела). Основният продукт в това лечение е медът, но заедно с него се използват и пчелния восък, пчелния прашец, пчелния клей, пчелната отрова и пчелното млечице. Непрестанно трудещите се пчелички ги добиват от растенията, преработват и натрупват в кошерите, така че хората ги взимат наготово като биологични активни вещества и използват от хилядолетия. Тези продукти носят цялото богаство от лечебните качества на растенията , от които са събрани, допълнително обогатени от начина на обработка чрез уникалния пчелен организъм и начина на съхранение в пчелния кошер.

Сред тях, пчелния клей (балсам, лепило)играе изключително важна роля за добрата защита на пчелното семейство и неговите продукти. Това е главният дезинфектант и основното лекарство срещу всички вредни, болестотворни микроорганизми, които биха могли да заразят кошера или неговите обитатели. За това често го наричат “аптеката на кошера”или “естественият антибиотик”. Защитните му функции си личат и от наименованието “прополис”, което в превод от гръцки означава pro-преди и polis-град-“пред града, крепостта”, “защита на града”.

За последните 50 милиона години нито едно друго насекомо не е успяло да повтори изключителните процеси, които протичат между стените на кошера. Пчелния клей е абсолютно уникално вещество, което пчелите създават сами. От пъпките на растенията те събират капка по капка различните восъци, балсами и смоли, които имат защитни функции за растенията. Най-често основа за прополиса са веществата събрани от пъпките на младите клонки на тополите(определени като най-важния източник), кестените върбите, сливите, дъбовете, елхите, ясените, брезите както и боровете.

На първия етап пчелите събират тези вещества от растенията, смесват ги със слюнката си и тази нова, претърпяла вече биохимични промени лепкава маса те донасят донасят до кошера в кошничките на задните си крачета(както транспортират и цветния прашец), но без да влизат в кошера. При пчелите съществува много строго разделение на труда. В кошера “работят” само най-младите пчели, които са още “чисти”. Колкото по-стара е пчелата, толкова “по-мръсна” работа извършва и толкова по-далече от кошера. Защото там вкъщи атмосферата е стерилна, въпреки идеалната среда за развитие на всякакви микроорганизми и плесени: влажност, около 70%, и температура 37-38 С, огромното количество обитатели (между 50 000 и 80 000), които непрекъснато влизат и излизат.

Основната заслуга за поддържането на тази стерилност е на прополиса.

На втория етап предадените растителни смоли се дообработват веднага със секретите от пчелите “къщовници” и едва тогава получения клей се използва за нуждите на дома и семейството. С него те полират килийките и им правят капаче, за да запазят от плесен, личинките или меда в тях, и осъществяват първична защита срещу микроби, гъби, плесени, запълват цепнати и пролуки в кошера, за да се предпазят от външни климатични влияния,” опаковат”убитите и неканени гости, които не могат да изхвърлят сами, като по този начин ги консервират и предпазват от разлагане, изолирайки кошера от последващите болестотворни процеси. Те покриват с клей и собственото си тяло, с което се предпазват от възможни заболявания.

Клеят се събира само през лятото, излишния за момента се складира и именно него вадят и използват пчеларите. От един кошер могат да се извадят годишно  до 300гр. прополис и може да бъде съхраняван до 7 години.

Благодарение на изключителния си състав прополисът е един сложен биоактивен продукт с изразени антибактериални, антивирусни, антимикотични и антирадиационни свойства. Като такъв той бил използван още от древността, макар че  едва през 20в. задълбочените научни изследвания доказали и обяснили тези му свойства.

 Според много учени, флавоноидите-съединения в състава на прополиса стимулират имунната защита в организма.

Прополисът стимулира както неспецифичните, така и специфичните фактори на имунитета.

Той изчиства клетъчните мембрани, отстранява холестерола, нормализира клетъчното дишане, унищожава болните клетки, не поражда митотични и хромозомни аномалии, възстановява поразените тъкани.

Прополисът участва в регулирането на ендокринната система.

Установено е непосредственото влияние на прополиса върху хипофизата, което подпомага изработването на кортикостероиди и намалява активността на панкреаса.

Характерно за прополиса е антиоксидантното му действие, което е много важно в онкологията. Той не е токсичен и намалява деленето на раковите клетки.

Прополисът като хепапротектор, подобрява съотношението между албумите и глобумените  и намалява риска от появата на некроза на черния дроб.

Прополисът стимулира  регенерирането на тъканите, като увеличава фибробластите. Това води до смекчаване на белезите след изгаряния, подобрява образуването на костната тъкан след счупвания.

Пчелния клей спомага за епителизирането на язви на стомаха и на дванадесетопръстника(особено при наличието на хеликобактер пилори) . Ликвидира стомашно-чревните разстройства независимо от причинителя им.

Много изследователи отбелязват анестизиращия ефект на прополиса, доброто влияние върху регенерацията, както и стимулиращото му действие върху ръста и теглото, повишава устойчивостта на организма към заболявания. Прополисът влияе върху активността на макрофагите и спомага за бързото отстраняване на микроорганизмите от огнището на възпалението. Той стимулира процеса на фагоцитоза, като увеличава общата устойчивост на организма.

За препаратите съдържащи прополис е характерно бързото противовъзпалително действие. Той обезврежда токсините. Антитоксичният ефект на прополиса се използва при лечения на заболявания, съпроводени с интоксикация на организма-туберколоза, дифтерит, скарлатина и др.

Прополисът увеличава устойчивостта на организма към облъчване.

С изключение на пчелната отрова, приложението на която изисква строга дозировка и правила, останалите пчелни продукти са лишени от токсичност, от странични ефекти, противопоказания и несъвместимост с други препарати. Като единственото противопоказание за употребата им може да се посочи алергията към тях. Хора със захарен диабет, решили да се лекуват с прополис, трябва да бъдат под наблюдението на лекар, апитерапевт, тъй като прополиса води до трайно понижаване на стойностите на кръвната захар.

Естественият антибиотик  унищожава патогенната микрофлора на гнойни и възпалителни рани, неутрализира действието на токсините, изменя цитологичната картина на раневия процес, има силно противовъзпалително действие, унищожава патогенните микроорганизми, като не засяга здрави клетки, има анаболен ефект, снема болевия синдром, възстановява в цялост кожата.

Статията има информативен характер, преди да предпиемете каквото и да е лечение е необходима консултацията с лекар, специалист.
Бъдете винаги здрави.

 Благодарение на уникалния си състав прополисът е един сложен и силен биоактивен продукт с изразени антибактериални, антивирусни, антимикотични и антирадиационни свойства. Като такъв е бил използван още в древността, макар че едва през 20в. науката обяснила тези му свойства.

Първите сведения за използването на прополиса са намерени в древен Египет(3200-1100г. Пр. Хр.) в папируса открит от немския египтолог Еберс. Този свитък дълъг 65 фута/19,81метра и съдържащ списък с древни лекарства е първото писменно свидетелство за използваните в онези времена лечебни растения и животински продукти, сред които е и пчелния клей. Използвали го главно в процесите на балсамиране и мумифициране телата на умрелите, т.е. били открити присъщите му своъства на консерватор.

Древните гърци (1900-300г.пр. Хр.), които дали и името прополис, го използвали най-активно заради антисептичното му и ранозаздравяващо действие.

В “Истори на животните” Аристотел го препоръчва при инфектирани и гнойни рани и при проблеми с кожата. Като лечебна субстанция се появява и в някои староеврейски тесктове, а изключителните му терапевтични свойства се описват още в СЗ. Знанието се предало и в древен Рим, където пчелния клей се продавал по-скъпо от меда, а всеки легионер носел парченце прополис в раницата си по време на дългите военни походи.

В произведенията на Плиний и Диоскорид, започнал научен спор относно произхода на прополиса, но общата констатация била, че той намалява болката, оздравява раните, абцесите, язвите, премахва възпаленията и е добро обезболяващо средство. Към тези твърдения се присъединява век по-късно и великият Гален.

На другия край на света инките в Южна Америка, също познавали и зползвали прополиса заради антимикрочните му свойства при лечението на болести съпроводени с треска.

През 11в. Авицена (980-1037г.-персийски лекар, философ, учен, смятан за баща на съвременната медицина), съветва да се употребява пчелен клей при рани от стрели, както и при всякакви нелечими по друг начин рани.

В Европа старите медицински трудове от 12в. показват, че този безценен пчелен дар влиза в състава на множество лекарства срещу кожни заболявания и възпаления на горните дихателни пътища.

Прополисът се приема и за една от тайните съставки в лаковото покритие на струнните инструменти(цигулки, арфи, чела) на великия майстор лютиер антонио Страдевариус(1644-1737).

По времето на Наполеон Бонапарт(1769-1821) и големите му военни кампании френските войници също масово използвали прополиса при третирането на раните си. Но най-активно и официално като дезинфектант и за анестезия пчелния клей бил използван от английските лекари в т.нар. Бургски войни. Бурите са холандски преселници в Африка, които започват антиколониални войни срещу англичаните.

През втората световна война руските лекари също използвали прополиса за лечение на ранените войници и като дезинфектант в болниците. След което за дълги години бил забравен.

“Открил ”го наново датския биолог К.Лунг.Аагаард, който бил любител пчелар. През 1967 година той се разболял от остро възпаление на гърлото, но вместо да си остане вкъщи и да се лекува тръгнал на екскурзия с колегите си. През нощта вдигнал 40градуса температура и вече в делириум му изплувала думата “прополис”. Едва стигнал до кабинета си, извадил го, счукал го и залял с гореща вода. Филтрирал го няколко пъти, с част от получената течност изплакнал обилно гърлото си, а останалата част изпил, легнал и заспал. На другия ден бил съвсем здрав и решил да се заеме с проучването на този пчелен продукт по-задълбочено. До 1973 година в Дания били направени още редица научни изследвания и всички те потвърдили изключителните лечебни свойства на прополиса, доказали липсата на странични явления при лечението с него и описали механизмите на неговото действие.

Доказана практически и научно била невъзможността  от приспособяване и изграждане на имунитет към прополиса от страна на бактерии и вируси, а същевременно била констатирана увеличаваща се противомикробна активност на някои антибиотици при съвместна употреба.  Изследванията продължават и днес в научни лаборатории по целия свят, резултатите от които се обобщават на световни научни срещи и симпозиуми.