Шумерите го отглеждали преди повече от 5000г., а древните египтяни му намерили над 8000 приложения в медицината и често го оставяли в гробниците.

По времето на първата световна война сокът от чесън се използвал на бойното поле за превръзване на рани и предотвратяване на гангрена.

Чесънът е един от най-уникалните зеленчуци, известен в целия свят със лечебните си свойства.

Това е едно от малкото растения, които съдържа в себе си толкова много полезни съединения и е в състояние да помогне на организма за кратко време да се справи с много и остро протичащи заболявания.

Една от най-ценните му съставки-алицинът е в състояние да убие и да предотврати развитието на над 20 вида бактерии. За съжаление това вещество по време на готвене се разрушава и губи антибактериалните си качества. За това, когато го ядем с лечебна цел, чесънът трябва да се приема в суров вид.

Чесънът в големи количества е противопоказен при заболявания на черния дроб и жлъчката, бъбреците и при увеличена стомашна секреция.

Най-общо лечебната сила на чесъна се състои в :

1.Чесънът лекува сърцето. Най-добре е да се приема счукан с домати или други кисели храни. При смесване на счукан чесън със сирене и зехтин се получава прочутото гръцко лекарство за сърце.

2.Чесновата терапия се състои в употребата на чеснова настойка по строго определена схема.

3.Установено е, че една чеснова скилидка на ден предотвратява образуването на кръвни съсиреци, с което спомага за предотвратяването на инфаркт и инсулт.

4.Само две скилидки на ден поддържат ниско нивото на холестерола на сърдечно болните.

5.Унищожава инфекциите в организма.

6.Съдържа химически съединения, които предотвратяват рак.

7.Има антикоагулиращо действие и предотвратява образуването на кръвни съсиреци.

8.Понижава кръвното налягане, холестерола и триглициридите.

9.Стимулира и подобрява имунната система.

10.Предпазва и облекчава хроничния бронхит.

За съжаление чесънът има едно качество, което кара много хора да го избягват-миризмата. Тази миризма излиза не само от устата, но и през порите на кожата.

За здрави хора няма ограничение по отношение на това колко чесън трябва да се яде. Необходимо е да се знае, че чесън трябва да се яде винаги с храната и салатата.

Химичен състав.

Луковицата съдържа етерично масло-алицин (0,1-0,36%), което се състои от различни полисулфиди. Основната му съставка е диалилсулфид. При екстракция на дрогата с вода се получава алиин, който е разтворим във вода и не притежава миризма на чесън. Под действието на ензима алииназа в присъствието на кислород от въздуха(при смачкването на луковицата)алиинът се разпада до алицин(60% диалилсулфид), на който се дължи бактерицидното и фитонцидното действие. Чесънът съдържа още витамин А, В1,С,D,  амид на никотиновата киселина, хормони с действие върху мъжките и женските полови жлези, ферменти, йод и др.

Действие и приложение. Луковицата на чесъна има разностранно действие. Противоглистното и бактерицидното и действие се използва при инфекциозни заболявания на стомашно-чревния канал, етеричното масло унищожава болестотворната и подпомага развитието на нормалната чревна флора, в малки дози тонизира чревната моторика, а в големи я подтиска. Прилага се при грип, тифус и дизентерия като профилактично средство.

Установено е противобактериалното му действие при стрептококови, стафилококови, тифни, дизентериини микроорганизми, при патогенни коли и ентерококи. Бактерицидна активност е установена и спрямо холерния вибрион и някои патогенни гъби.

Чесънът е едно от най-богатите на фитонциди растение, което съдържа алицин и герлицид-вещества с антибиотична природа. Чесънът стимулира отделянето на стомашен и жлъчен сок и по този начин подобрява храносмилането и функцията на жлъчния мехур-жлъчкогонно средство. Част от алицина се излъчва през белите дробове и действа секретолитично и отхрачващо при възпаление на дихателните пътища. Етеричното масло понижава артериалното налягане при хипертония, разширява коронарните и периферните съдове, увеличава амплитудата на сърдечните съкращения, забавя сърдечния ритъм. Добро профилактично средство и при атеросклероза.

Чесънът регулира мастната обмяна, намалява нивото на холестерола, триглицеридите и общите масти. Той удължава времето на съсирването и намалява протромбиновото време. Това определя и антиатераматозното действие(забавя отлагането на холестерол по стените на съдовете)на чесъна.

Чесънът има отношение и към обмяната на йода. Той съдържа много ферменти, витамини, мъжки и женски полови хормони. Има изразен вазодилатативен (разширяващ кръвоносните съдове)ефект предимно върху периферните кръвоносни съдове на краката( при клаудикацио интермитенс-периодично накуцване)и върху коронарните съдове. Чесънът има и общо тонизиращо действие върху целия организъм. Направените подробни изледвания доказват хипогликемичното, антитиреоидното, антибиотичното и дезинтоксикационното действие върху целия организъм при хронично оловно отравяне.

В гинекологичната практика чесъна намира приложение при лечение на трихомонаден колпит и кандидоза.

В стоматологичната практика , чесъна намира приложение при лечение на пародонтит.

Други изследвания доказват благоприятното въздействие на чесъна при някои предракови състояния  на кожата.

Народната медицина го препоръчва  и при коклюш, краста, панарициум, екземи, косопад.

Начин на приложение.

Чесънът се прилага във форма на кашица със зехтин(тампони в носа) за профилактика при грип.

2-3 скилидки са достатъчна дневна доза при стомашно-чревни заболявания, липса на апетит, стомашно-чревни колики, чревни катари, бронхит, хипертония, атеросклероза. За премахване на неприятната миризма от чесъна се изяжда една обелена ябълка, една лъжица мед или магданоз.

Чесънът се прилага и под формата на спиртна настойка. 50гр. счукан чесън се поставя в тъмен стъклен съд и се залива със 150гр. 95%спирт или силна ракия. Кисне 10 дена. От настойката се взимат 10-15 капки три пъти дневно до получаване на желания резултат.

Използва се и друга система за лечение със спиртната настойка. Първите 2-3 дена се приема 3 пъти по 5 капки. Дозата се увеличава всеки ден с по една капка на прием, докато се стигне до три пъти на ден по 15 капки. След това дозата се намалява с по една капки, докато достигне до изходната доза 3 пъти дневно по 5 капки.Прави се почивка от 10 дена. Лечението може да продължи 5-6 месеца.

Eдна стара рецепта(от поколения наред) за дресинг, която по нашия край се прави е т.нар. прясол или дресинг.

Една средна глава чесън, два лимона, магданоз и вода. Чесънът се счуква, към него се прибавя изтискания лимон, норязания магданоз и вода-на вкус, който обича по-малко кисело-повечко вода. С този дресинг се поливат печени, пържени картофи, ястия  с ориз, пържена или печена риба, печено месо, може да се добавя към супи и готвени ястия-боб. Винаги в хладилника си имам по едно бурканче от тази лечебна вкусотийка. Може да престои до седмица в хладилника, без да си губи лечебните качества и да се разваля.