Благодарение на уникалния си състав прополисът е един сложен и силен биоактивен продукт с изразени антибактериални, антивирусни, антимикотични и антирадиационни свойства. Като такъв е бил използван още в древността, макар че едва през 20в. науката обяснила тези му свойства.

Първите сведения за използването на прополиса са намерени в древен Египет(3200-1100г. Пр. Хр.) в папируса открит от немския египтолог Еберс. Този свитък дълъг 65 фута/19,81метра и съдържащ списък с древни лекарства е първото писменно свидетелство за използваните в онези времена лечебни растения и животински продукти, сред които е и пчелния клей. Използвали го главно в процесите на балсамиране и мумифициране телата на умрелите, т.е. били открити присъщите му своъства на консерватор.

Древните гърци (1900-300г.пр. Хр.), които дали и името прополис, го използвали най-активно заради антисептичното му и ранозаздравяващо действие.

В “Истори на животните” Аристотел го препоръчва при инфектирани и гнойни рани и при проблеми с кожата. Като лечебна субстанция се появява и в някои староеврейски тесктове, а изключителните му терапевтични свойства се описват още в СЗ. Знанието се предало и в древен Рим, където пчелния клей се продавал по-скъпо от меда, а всеки легионер носел парченце прополис в раницата си по време на дългите военни походи.

В произведенията на Плиний и Диоскорид, започнал научен спор относно произхода на прополиса, но общата констатация била, че той намалява болката, оздравява раните, абцесите, язвите, премахва възпаленията и е добро обезболяващо средство. Към тези твърдения се присъединява век по-късно и великият Гален.

На другия край на света инките в Южна Америка, също познавали и зползвали прополиса заради антимикрочните му свойства при лечението на болести съпроводени с треска.

През 11в. Авицена (980-1037г.-персийски лекар, философ, учен, смятан за баща на съвременната медицина), съветва да се употребява пчелен клей при рани от стрели, както и при всякакви нелечими по друг начин рани.

В Европа старите медицински трудове от 12в. показват, че този безценен пчелен дар влиза в състава на множество лекарства срещу кожни заболявания и възпаления на горните дихателни пътища.

Прополисът се приема и за една от тайните съставки в лаковото покритие на струнните инструменти(цигулки, арфи, чела) на великия майстор лютиер антонио Страдевариус(1644-1737).

По времето на Наполеон Бонапарт(1769-1821) и големите му военни кампании френските войници също масово използвали прополиса при третирането на раните си. Но най-активно и официално като дезинфектант и за анестезия пчелния клей бил използван от английските лекари в т.нар. Бургски войни. Бурите са холандски преселници в Африка, които започват антиколониални войни срещу англичаните.

През втората световна война руските лекари също използвали прополиса за лечение на ранените войници и като дезинфектант в болниците. След което за дълги години бил забравен.

“Открил ”го наново датския биолог К.Лунг.Аагаард, който бил любител пчелар. През 1967 година той се разболял от остро възпаление на гърлото, но вместо да си остане вкъщи и да се лекува тръгнал на екскурзия с колегите си. През нощта вдигнал 40градуса температура и вече в делириум му изплувала думата “прополис”. Едва стигнал до кабинета си, извадил го, счукал го и залял с гореща вода. Филтрирал го няколко пъти, с част от получената течност изплакнал обилно гърлото си, а останалата част изпил, легнал и заспал. На другия ден бил съвсем здрав и решил да се заеме с проучването на този пчелен продукт по-задълбочено. До 1973 година в Дания били направени още редица научни изследвания и всички те потвърдили изключителните лечебни свойства на прополиса, доказали липсата на странични явления при лечението с него и описали механизмите на неговото действие.

Доказана практически и научно била невъзможността  от приспособяване и изграждане на имунитет към прополиса от страна на бактерии и вируси, а същевременно била констатирана увеличаваща се противомикробна активност на някои антибиотици при съвместна употреба.  Изследванията продължават и днес в научни лаборатории по целия свят, резултатите от които се обобщават на световни научни срещи и симпозиуми.